ДА ЗАБРАВИМ ЗА НАКАЗАНИЯТА

 

Не смятате, че вашите деца са като кучетата, котките или папагалите, нали? Тогава защо понякога се стремите да ги дресирате използвайки наказания или награди? Предполагам, защото вашите родители са правили това с вас и то ви се струва в реда на нещата. И техните родители са го правили и казват, че са „станали хора“. Защото това го има още в Стария завет: „Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.“ (Притчи Соломонови 13:25).

Но това е било преди повече от 3000 години, а от тогава света се е променил доста, нали? Затова  днес наказанията и наградите имат куп недостатъци:

1.       Родителите поемат цялата отговорност за поведението на децата си. Така единственото, което остава на децата е да бъдат безотговорни 😊

2.       Детето няма възможност да прави избори и да взема самостоятелни решения и като цяло да развие социалната си интелигентност при взаимодействията си с другите.

3.       Децата започват да си мислят, че приемливото поведение е задължително само когато наоколо е човек, който раздава наказанията и наградите. Докато в училище, на улицата и пр. може да си прави каквото поиска.

4.       Усилва се съпротивата на децата, когато ги караме да правят неща, които не искат или не са убедени, че трябва да се правят.

Ще попитате: Какво да правим тогава? Айде наказанията добре, ама защо да не награждаваме доброто поведение?

Ами защото съществуват и по-добри начини за това. Тази алтернатива се нарича "естествени и логически последствия". Терминът е въведен от Рудолф Драйкурс (Children: The Challenge 1966 г.) Този метод има редица предимства в сравнение с първия:

1.         Кара децата (а не родителите) да поемат отговорността за поведението си.

2.         Научава децата, с помощта на родителите си да правят самостоятелни избори за това, което е най-добро за тях.

3.         Позволява на децата да се учат от обективния, естествен или социален ред на нещата, вместо да изпълняват чужди желания.

Знам, че това изглежда малко отвлечено, но нека разгледаме няколко примера за основните различия между логическите последствия и наказанията:

1)         Наказанието демонстрира власт и авторитаризъм:

Например бащата казва: "Димо, загаси този телевизор! Майка ти се опитва да спи!"

Логическите последствия подсказват възможните решения, които биха удовлетворили всички   Те потвърждават взаимните права и взаимното уважение.

Бащата: (телевизорът гърми) "Димо аз разбирам, че е събота сутрин и ти обичаш по това време да гледаш анимационни филми, но мама и аз се опитваме да спим. Затова намали телевизора или си сложи слушалките, които купих. Ако пък искаш иди навън да си играеш. Ти реши какво ще направиш."

2)         Наказанието няма почти никаква връзка с логиката на събитията:

Майката: (ядосано) "Светле! Хиляди пъти съм ти казвала да си оправяш стаята! Не мога да я почистя с прахосмукачката заради този безпорядък по пода. Така, че забрави за срещата с приятелите ти следобед."

Логическото последствие е пряко свързано с резултата от лошото поведение:

Майката: "Светле, днес ще мета с прахосмукачката. Не мога да почистя пода в твоята стая, защото има разхвърляни дрехи и играчки по земята. Затова, ако не си ги прибереш ще ги напъхам в няколко чанти и ще ги поставя в килера."

3)         Наказанието включва лични нападки и раздава морални присъди.

Бащата: (ядосано) "Взел си моя чук без разрешение! Не знаеш ли, че това прилича на кражба? Не знаеш ли, че кражбата е лошо нещо? И сега си го затрил някъде! Да знаеш, че нямаш  джобни, докато не ми го платиш или не го намериш!"

Логическите последствия са безлични. Те не включват елементи на персонална и морална оценка: Иво е взел без разрешение чука на баща си и го загубва. Бащата следва да овладее ситуацията като акцентува върху факта, че чука трябва да бъде намерен или заменен.

Бащата: "Как смяташ да върнеш чука, Иво?"

4)         Наказанието се отнася и до минали постъпки:

Радо е обещал да се върне в къщи в седем часа, но се прибира цял час по-късно.

Майката: (ядосано) "Радо, 8 часа е! Ти винаги закъсняваш! Колко пъти сме се карали за това? Но ти никога не чуваш какво ти се говори. Звънях ти поне 5 пъти. Затова една седмица няма да излизаш с приятелите и ще забравиш, за колелото за което говорихме."

Логическите последствия засягат само настоящето и бъдещото поведение.

Майката: (следващият път когато Радо се кани да излезе) "Не Ради, съжалявам, но ти все още не умееш да се обаждаш и да се връщаш навреме в къщи. Ще ти дам възможност да опиташ отново утре."

5)         Наказанието кара "нарушителя" да се чувства отхвърлен и загубил любовта на родителите си.

Майката на Васил му е казала, че може да си играе с кучето, но ако поеме отговорността да го храни.

Майката: (назидателно) "Не си нахранил Чарли днес и затова не можеш да си играеш с него. Това сигурно ще те научи друг път да не забравяш обещанията си."

Логическите последствия се правят по начин, който е приятелски и съветващ.

Васил: "Мамо отивам да си играя с Чарли."

Майката: (сериозно) "Не, Васко ти нямаше време да му дадеш храна и вода днес, затова ще опитаме утре отново."

6)         Наказанието изисква покорност:

Ина и Нели се дразнят като се ритат една друга под масата на вечеря.

Бащата: "Вие двете или ще престанете веднага или ще ви изгоня от масата, ясно ли е!"

   Логическото последствие предполага избор.

Бащата: "Успокойте се или напуснете масата докато сте готови отново да се върнете и да са храните прилично."

Знам (от собствен опит), че не е лесно да се придържаме към последствията през цялото време. Ние също сме подвластни на емоциите си и често повишаваме тон, гневим се, правим забележки, натякваме … , така лесно превръщаме логическите последствия в наказания.

А има и родители, които просто мълчат „изразително“ . Такива родители обаче крещят със затворена уста. Те предпочитат да отправят скрити послания, които загатват на детето, че е направило пакост и трябва да бъде наказано.

Рецептата е да бъдем постоянни и да търсим обратна връзка от децата си, за това как се чувстват след нашите интервенции. (За това вярвам, че ще стане дума в някоя следваща статия)

Използването на естествените и логическите последствия не прави децата насила послушни. Този подход обаче,  позволява на детето да прави избори и след това да бъде отговорно за решението което е взело, независимо от това какво ще излезе от него - лошо или добро. Повечето от децата на които им е било позволено да вземат контролирано неудачни решения, са се учили от последствията на тези решения.

За да илюстрираме как скритите мотиви могат да унищожат логическите последствия, да вземем следния пример:

Госпожа К. кара всяка сутрин двамата си сина (на 7 и 10 г.) на училище, преди самата тя да отиде на работа. Отегчени от задръстванията и затвореното пространство, те скоро започват да се закачат помежду си, което води до блъсканици и крясъци. След като тя им виква, децата се укротяват за известно време, но след това шумът става още по-силен. Един ден г-жа К. (прочела нещо за логическите последствия) решава да ги използва. На следващия ден, след като разправията започва, тя отбива колата, спира и казва: "Не мога да карам, когато се вдига такъв шум. След като се успокоите ще продължим". Децата наистина млъкват и тя продължава пътя си доволна. Но скоро те отново започват да се държат безобразно и г-жа К. се принуждава за втори път да спре без да каже нищо. Децата се успокояват и пътуването продължава. И това се повтаря още няколко пъти. Хлапаците не спират да се карат, а тя закъснява за работа. Това веднага я кара да тегли една ругатня на „тъпите последствия“ и още по тъпите психолози и да се върне към изпитаните си методи на възпитание - да вика по синовете си.

Това, че г-жа К. спира колата докато децата се умирят е форма на логическото последствие. Но скритият мотив за силово решение превръща нейното последствие в наказание. Тя е прекалено личностно въвлечена. Без думи тя кара децата да разберат, че нейната цел е да ги накара да се подчинят. Децата несъзнателно чувстват това нейно намерение и се противопоставят. Ако тя ги бе оставила сами да решат какво ще правят то ефективността би била и по-голяма. Тя трябваше предварително да ги предупреди, какво ще направи, ако се скарат и да бъде по-последователна със спиранията, дори с риск да закъснеят за училище, а тя за работа.

Другото важно правило е  внимателно да изберем времето, когато ще използваме логическите последствия. Ако започнем да „бомбардираме“ децата си с тях още в момента, когато почнат с лошото поведение и под въздействието на собствените си емоции, то със сигурност ще се издъним. Затова е добре да отложим реакцията си докато се успокоим, освен ако поведението на детето не е опасно за него или за другите.

И накрая нека си припомним, че проблемното поведение на децата ни не е насочено към нас лично. То е резултат от дефицит (внимание, подкрепа, нужда от помощ) за които следва да разговаряме с него, а когато се налага да предприемаме някакви мерки то задължително следва  да отделяме извършителя от извършеното. Затова си представете, че сте започнали да учите детето си на нещо което вие умеете добре (например да свири, да рисува или да се занимава със спорт). Знаете, че детето ви ще греши в началото и затова ще бъдете по търпеливи. Ако се научите да приемате по този начин всички видове грешки, ще погледнете на лошото поведение като на натрупващ се житейски опит, а не като посегателство върху вашия собствен авторитет.

А повече практически съвети за прилагането на естествените и логически последствия, ще ви дам следващия път.

До скоро