петък, 19 май 2023 г.

 

ДА ПОГОВОРИМ ЗА КИБЕР ПРИСТРАСТЯВАНЕТО

 


Нека започнем от хаоса и тъмнината. (В края на краищата така започва и Библията.)

Но тук става дума за хаоса в терминологиите на пристрастяването към всичко, свързано с компютрите, телефоните и Интернет технологиите.

Като практически психолог, занимаващ се главно с консултиране на деца и юноши, за мен е важно да имам ясно разбиране за проблема, за да мога да открия неговия генезис, развитие и решение. Но в  терминологията такова разбиране няма. Някои го наричат „болестна зависимост“, но такава зависимост не е официално отбелязана в Наръчника на психическите заболявания (на Американската психиатрична асоциация), а в Международната класификация на болестите (ICD-11) е включено само пристрастяването към видео игри при възрастни. И както справедливо отбелязва директорът на Центъра за обучение и развитие към Child Mind Insititute в Ню Йорк – д-р Matthew M. Cruger, „При зависимостите имате вещество, което променя начина, по който реагирате и ви кара да разчитате на него за да функционирате. Това не се случва тук. Не се развиват и по-високи нива на толерантност. Не се нуждаете от все повече време пред екрана, за да може да съществувате.“

За да се опишат проблемите при използването на кибер технологиите се има и всякакви други термини като:

·     Интернет зависимост

·     Натрапчиво използване на Интернет

·     Зависимост от интернет игрите

·     Проблемно използване на интернет

·     Пристрастяване към видеоигри

·     Използване на патологични технологии

·     Пристрастяване към онлайн игри

·     Зависимост от мобилен телефон

·     Пристрастяване към социални мрежи

·     Зависимост от интернет порнография.

 

През 2017 г. американският детски психиатър д-р Aric Sigman въвежда термина „Разстройства на зависимостта от екрана“ (SDD) или „Екранна зависимост“ с идеята, че обединява всички изброени по-горе. Но аз не съм особено очарован от това.

В 40 годишната си практика съм успял да проследя всичко свързано с дигиталната ера. Пред очите ми се появиха персоналните компютри, развиха се компютърните игри, появи се Интернет, мобилните смартфони, социалните мрежи и пр. Смениха се три поколения деца и юноши – Y (Милениумите), Z и сега Alpha. И не виждам как екранът предизвиква зависимост. Има ли зависимост тогава от кино екрана или телевизионния екран? 

Нека обобщя: за да е зависимо, означава детето  не само да прекарва повече време пред компютъра от това, което очакват родителите му, но и това да измества всички други дейности, характерни за възрастта, като общуването с връстници, спорт, училище – дори хигиена и сън. Тоест юноши, които изтласкват всичко останало от живота си. Но такива юноши няма или ако има, причината е другаде (аутизъм, обучителни затруднения, депресивни състояния, употреба на наркотични вещества), а Интернет просто маскира първопричината. 

Но пък терминът „зависимост“ много се харесва на родителите, които по този начин са готови да свалят своята отговорност за това, че не общуват достатъчно с децата си. А и обществото като цяло има нагласата да патологизира нормалното поведение на тийнейджърите (и така е било във всички времена и народи). Още повече, че последните две поколения деца и юноши – Z и Alpha (родени съответно след 1997 и 2010 гг) са изцяло потопени в света на кибер технологиите, които за техните родители са само средство, а не част от съществуването им.

Новите поколения и кибер технологиите

 През 90-те години на двадесети век, американските изследователи William Strauss и Neil Howe въвеждат спорната теория за повтарящия се цикъл на поколения, свързани с промяната на конкретен архетип на обществото. Всяка промяна на този архетип отваря нова ера (наречена обрат) с продължителност около 15–20 години, в която съществува определен социален, политически и икономически климат и обществени настроения. Проследяването на поколенията започва от 1914 г. (т.нар. „Изгубено поколение“) до днес. Въпреки, че търпи много критики, тази теория се налага все повече, особено в западния свят, защото дава някаква хронология на различните исторически модели на поведение в обществото.

За да бъда честен, аз изобщо не приемах на сериозно теорията на Strauss–Howe. Смятах я за нещо като „социален хороскоп“, докато не се сблъсках челно с нея.

А се случи следното: преди около 5 години ми бе възложено да оценя потенциала на група млади хора, които кандидатстваха за стажантски позиции в голяма българска компания. Това бяха първите от поколението Z, които излизаха на пазара на труда.

Оценката на потенциала е стандартизирана процедура, която се прави с няколко вида методи, включително и с психологически тестове. Един от важните за мен е тестът за обучителни способности, който надеждно може да предскаже колко бързо един млад човек може да се адаптира в  бизнес среда, учейки нови неща и овладявайки съответните компетентности.

Каква бе изненадата ми, когато резултатите на тези стажанти се оказаха значимо по-ниски от тези на стандартната извадка от други възрастни. А би трябвало да е обратно, предвид факта, че са по-млади и гъвкави. 

В другите оценки също имаше разлики. Стажантите бяха по-големи индивидуалисти, по-интровертни, но активно търсещи социални контакти, а кариерната им мотивация бе насочена главно към постигане на стил на живот, балансиращ кариерата със свободното време.  Изненадите бяха много и това ме накара да се разровя по-подробно в изследванията за това поколение по света и събрах достатъчно доказателства, че получените от мен резултати са адекватни. Най-важното от тях бе, че това първо родено в дигитална среда поколение възприема света и се учи по различен начин. Докато по-старите поколения учехме главно по абстрактно-логически схеми (така както се преподава в училище), то поколението Z преоткри активното учене (Jerome Bruner), в което детето вместо да изучава пасивно съдържанието, открива, свързва и пренарежда стимулите, за да ги адаптира към своята познавателна схема. Нещо като пъзел, който може да не трупа много конкретни знания, но стимулира и развива креативността. Пример за това е фактът, че в последните двадесет години всички световни турнири по математика и информатика се печелят от деца и юноши, учещи в Китай, където достъпа до Интернет е регулиран и ограничен. Но по иновации страната е едва на 16 място в света. Водещи са Швейцария, Финландия и Южна Корея, които са водещи и по достъп до Интернет.

С две думи – първото дигитално поколение порасна и успешно завършва образование и започва кариера. И то не е по-лошо от останалите поколения, макар и по-различно.

Какво ще се случи при поколението Alpha не знам. Има много и противоречащи си изследвания. Повечето от децата от това поколение са още в началното училище. Те са свързани с дигиталните технологии още от люлка и това вероятно също ще се отрази върху тяхното обучение и общуване, ще ги прави различни, но не вярвам да са по-малко успешни. (Стига да не преживеят още една пандемия)

 Моето определение

 Да се върнем към определенията. Аз предпочитам да говоря за кибер пристрастяване (cyber addictive behaviours - CAB), като процес, който се развива във времето и не достига фаза на зависимост при децата и юношите, както е при използването на наркотични вещества, например. Освен това прилагателното cyber (кибер на български) обединява представите за компютри и компютърни мрежи, (като Интернет) и не си занимава с екрани 😊. Да не забравяме, че има и хора, които се пристрастяват към компютрите и телефоните си дори като хардуер. Те постоянно следят новостите на компютърния пазар и не могат да се успокоят докато нямат най-новите джаджи – най-бързия процесор, най-добрата видео карта или последния модел iPhone. Но това също не се отнася пряко до децата, тъй като те нямат необходимите средства да купуват всичко това.

 Фази в развитието на кибер пристрастяването (cab)

 Мога да кажа, че CAB преминава през различни фази и в зависимост от това може да имаме различна стратегия за справяне при децата и юношите. Критерий за това най-често е спазването на приетите норми или правила за употреба. Такива има разписани например от American Academy of Pediatrics (AAP). Това не означава определено време в минути и часове, а разумни ограничения в свободното време. Правила, които са обсъдени и определени заедно с децата, например на седмичния семеен съвет. (Те, разбира се, трябва да важат и за вас). Тези правила биха могли да определят неща като:

      Обозначаване на пространства без медии, като спалнята или столовата по време на вечеря.

      Не използване на Интернет по време на неща, които правите заедно – излети, разходки, хранене навън и пр.

      Семейни събирания и срещи с приятели.

      Вечер и сутрин преди и след определени часове, които могат да са различни през уикенда или събота и неделя, но не отнемат от времето за почивка.

      Правила за ползване на смартфон в училище. (Тъй като в обществените училища ги има, но те почти никъде не се спазват).

 

Първа фаза – Повишена употреба.

Щом децата ви активно са участвали във въвеждането на правила и се стараят да ги спазват през повечето време, то всичко е наред. Но ако понякога се опитват да ги заобикалят, капризничат и се сърдят, когато им ги напомняте или се крият от вас, то вече имаме повишена употреба. При това интересите им към спорт, срещи с приятели, забавните неща, които правите заедно се запазват.

Това, което може да направите е да приложите последствията, които сте договорили, но без да прибягвате до наказания. Не бива да превръщате ползването на компютъра или телефона в наказание или награда за добро поведение. Технологиите са изключително привлекателни за децата и ако станат предмет на „възпитателна мярка“ ги правите още по-желани, като по този начин увеличавате шансовете детето да ви манипулира.

 Втора фаза – Прекомерна употреба

При тази фаза детето или юношата не се разделят с телефона или се заседяват пред компютъра, като често пренебрегват правилата, които сте въвели заедно. Оправдават се с учене, спешни проблеми с приятели и съученици и пр. Отказват да ви слушат и предизвикват скандали и препирни. В същото време се забелязва спад във времето, което прекарват с приятели, спорт и др., но не страдат училищните постижения.

Почти сигурно е, че трудно можете да се справите сами. Опитайте да разговаряте повече с детето за неговите интереси извън кибер технологиите и ги стимулирайте. Прекарвайте повече време заедно с неща, които са интересни и привлекателни за децата и юношите, като новите настолни игри или посещение на ескейп стая. Опитайте се да предоговорите правилата, като въведете и нови последствия.

 Трета фаза – Пристрастяване

Тази фаза съм наблюдавал само при юноши в горна училищна възраст (14 -19 г.). Тук не важат никакви правила и ограничения. Телефонът е винаги в ръката, а игрите в мрежа могат да са по цяла нощ. Срещите навън с приятели намаляват, училищния успех страда, често дори не се ходи на училище с дни.

Тук не бихте могли да се справите сами по никакъв начин, защото това пристрастяване всъщност прикрива редица личностни и междуличностни, често и семейни проблеми, които са се натрупали така, че юношата по-скоро се опитва да избяга от реалния свят, където се чувства неудачник, в един виртуален свят, където може да бъде успешен по много начини и да се преобрази в когото си иска. Един случай като пример за това:

П.Н. на 14 години, ученик 8 кл. в елитна математическа гимназия. Повече от седмица не ходи на училище. Излиза сутрин и вместо на училище отива в компютърен клуб. Играе до ранния следобед и се връща в къщи, все едно нищо не се е случило. И преди е имал проблем с игрите, затова баща му прибира скъпия геймърски компютър и смартфон.

П.Н. е дребен за възрастта си, затворен и дистанциран. Единствено дете. Добър математик и без проблем влиза в елитна гимназия. Винаги е предпочитал компютъра пред общуването с връстниците, но за родителите му това не е било проблем („Ще стане IT“) .

От няколко месеца обаче, стои основно пред компютъра и играе Call of Duty, понякога по цяла нощ. Хвали се, че е много „надобрял“ и го търсят отбори от целия свят. Родителите му (юристи работохолици) започват да се притесняват за успеха му в новата гимназия, а когато разбират, че ходи без домашни и има ниски оценки му прибират компютъра и смартфона „докато не се стегне“. В резултат момчето започва да играе в клуб и да бяга от училище.

Първите месеци в елитна гимназия са много трудни за всяко дете. Всички ученици са с висок успех, повечето лидери в предишното училище, и настава тежка конкуренция. По-късно това съперничество изгражда успешни хора и приятелства, но не при всички. Някои не успяват да се адаптират и се изолират. П.Н. не намира приятели и подкрепа в училище и затова търси нещо друго, което да го направи значим в неговите очи и тези на другите. И това е Call of Duty, играта която му осигурява успех и приятелства. Извън нея се чувства никой.

Справянето с подобен проблем изисква както ангажираността на семейството, така и помощ от училището. На първия етап постигнахме договореност с родителите за причините това да се случва и стъпките за излизане от порочния кръг. Споразумяхме се за връщане на компютъра, нови правила, както и какво ще следва, ако някои от договореностите не се спазват.

На втория етап потърсихме общи неща, които могат да се правят заедно в семейството, като родителите обещаха да намерят време за това. Оказа се, че на всички би им било интересно да играят на настолни куестове и дори си определиха време през седмицата за това. Намериха и други общи неща, като музиката и концертите, например.

За третия етап помогна училището. Колегата училищен психолог се отзова и поговори в класа за проблемите на техния съученик. Както и очаквахме, повечето деца откликнаха и започнаха да го канят да се прибират заедно от училище, на общи срещи и събирания. Скоро всичко си дойде на мястото, освен мечтата на момчето като порасне да стане професионален геймър. Надявам се, че му е минало.

 Превенцията е най-добрата терапия

 Всичко сме съгласни с това. Ето защо, заимствайки от препоръките на The Child Mind Institute бих посъветвал родителите да правят следното, в зависимост от възрастта:

 Ранно детство (0-4 г.)

Производителите бързо се усетиха, че дори и на най-малките деца им трябва някоя IT джаджа. „Вместо да посяга към телефона на майка си, не е ли по-добре да сложите таблет в количката или кошчето?“, препоръчват те.

Но American Academy of Pediatrics са категорични – избягвайте гледането на телевизия и други развлекателни медии ако детето ви е под 18 месеца. След това постепенно бихте могли да го включвате в гледането на конкретни програми и специализирани забавни клипове, но заедно с вас, за да можете да обяснявате и отговаряте на въпроси. Освен това:

      Бъдете пример на децата си, защото в тези години вие сте основния обект за подражание. Малките деца забелязват всичко  - така се учат. Още преди детето ви да има собствен телефон или таблет, покажете му как трябва да ги използва и къде не. Не проверявайте съобщенията си на масата за вечеря. Гледайте хората, когато разговаряте, а не в телефона си и пр.

      Един от най-важните модели за развитие на интелекта на малките деца е т.нар. „свободна игра“, където те решават какво да правят и как да го правят и играят просто заради самата игра. Но това може да стане само с традиционни играчки, а не с електронните, за да стигнат до следващото ниво или да научат някое конкретно умение. Децата трябва да изпитат забавлението, да измислят свои собствени правила и да ги нарушават, докато се усъвършенстват.

      Оставете таблета у дома. Въпреки че са полезни по време на дълго пътуване с кола или самолет, на таблетите и другите екранни устройства не им е мястото в количката или колата. За децата е важно да имат възможност да се огледат и да намерят забавление в реалния свят.  (Четири годишната ми внучка се вози в колата към морето. „Янче, я виж конче“, казва леля й, седяща до нея. Яна вдига глава от таблета, поглежда през прозореца и отговаря: „Да, съвсем като истинско!“ и отново навежда глава към екрана.)

         Деца в ранна училищна възраст (5-11)

Старайте се да не губите контактите с децата си, когато гледат или играят на нещо:

    Провокирайте тяхната активност. Осигурете алтернатива, ако виждате проблемни взаимоотношения (включително приятелства) или нереалистични стандарти за външния вид.

      Въведете родителски ограничения. Обяснявайте защо го правите. Така децата няма да се стремят да ги заобикалят.

      Подкрепяйте всяко забавление без технологии – разходки, спортуване, четене на книги, срещи с приятели, защото разнообразието е важно за балансирания живот.

      Насърчавайте децата си да развиват широк кръг от интереси. Моделирайте и себе си, като правите това. Нека децата ви видят как четете книга, майсторите нещо или се занимавате с хобито си. И накрая, обяснете, че тези неща са също толкова интересни, колкото и времето пред екрана. Не ги представяйте като алтернатива, а като нещо различно.

      Бъдете готови децата ви да открият порното. Една четвърт от мрежата е пълна с подобно съсържание, така че не може да го игнорирате. Рано или късно децата ще попаднат на него. Затова по-добре да говорите с тях за това какви са тези сайтове и защо се правят. Ако го чуят от вас, тогава ще бъде много по-вероятно да ви помолят да им обясните какво виждат онлайн или чуват от приятели на улицата. И ако гледат порно, нека знаят, че видяното е далеч от реалността, а истинския секс е част от привличането и любовта.

 Тийнейджъри (12+)

Продължавайте да разговаряте с децата си и да ги съветвате как да използват най-добре технологиите. Децата ви вече имат собствени устройства и много собствени интереси, за които е добре да споделят. Въпреки че порастват, те все още имат нужда да говорят с вас, не само с приятелите си. И още:

      Насърчавайте поверителността. Макар и децата да имат право да получат акаунт във Facebook и в повечето други социални мрежи след като навършат 13 г., на практика много от тях се регистрират доста по-рано като лъжат за годините си. Можете да си затворите очите за това, но се уверете, че детето ви знае как да бъде внимателно и да спазва правилата за поверителност. Проучете заедно и се уверете, че то разбира кога нещо е публично или с ограничен достъп и кой може да получи такъв. Поговорете за допустимото за публикуване съдържание и обяснете, че „Интернет помни всичко“.

      Нека пазят паролите за себе си. Предупредете ги да не дават на никого и по никакъв повод паролите от регистрациите си. Най-добрия приятел днес, утре може да реши да ти отмъщава за нещо и от твоя профил да нагруби всички твои познати и приятели, които утре вече ще са ти врагове.

      Бъдете приятели, не шпиони. Спомням си една майка която се хвалеше, че знае всичко за 15 годишната си дъщеря, защото и е „таен приятел“ във Facebook. Предупредих я да не прави това, но тя не ме послуша, а когато дъщеря и разбра настъпи разрив в отношенията им за години напред. Затова бъдете „явен приятел“ ако искате и ако ви приемат, макар, че не разбирам защо трябва да се бъркате в света на тийнейджърите отново. Направете така, че порасналото дете да ви има доверие и тогава ще знаете всичко за него без да са ви нужни социални мрежи.

      Кажете им , че неприличните снимки са лоша идея (и обяснете защо). Понякога децата смятат, че споделянето на снимки е начин за изграждане на доверие, но също толкова лесно може да се случи обратното. Тези снимки могат да попаднат в случаен човек, който да започне да ги тормози или изнудва. Те могат също да навредят на бъдещите им взаимоотношения и перспективи за кариера, да не говорим, че ще станат предмет на клюки в училище.

      Помолете ги да внимават с текстовите съобщения, защото този вид комуникация е ограничен и непълен. Те лесно могат да се тълкуват двузначно, когато другите не чуват тона на гласа ви или не виждат изражението на лицето ви. Така една невинна шега може да се превърне в обида или заплаха.

         И не на последно място – кибер тормозът. За него е говорено много, но е факт, че близо една трета от децата у нас продължават да се оплакват, че са били жертва на тормоз в мрежата, а това е една от основните причини за опити за суициди при юношите, както и за тежки посегателства върху личността (скорошният случай в Белград). Затова ако като родители или учители забележите рязка промяна на поведението при дадено дете, когато използва компютър или телефон, непременно се опитайте да говорите с него какво се случва и ако трябва се обърнете към специалист.

 Няма как да избягаме или да се скрием от технологиите. Трябва да ги приемем такива каквито са и да се опитаме да извлечем максимална полза от тях, като учим и предпазваме децата си от капаните, които могат да им поставят като им даваме алтернативи и възможности да развиват потенциала и способностите си. И да ги убедим, че технологиите са само част от богатствата на света, който ни заобикаля.

 

Откъс от моя доклад на международната конференция:

 Докосни света „Извън мрежата“

Няма коментари: