вторник, 3 януари 2012 г.

ПУБЕРТЕТЪТ ръководство по отстраняване на неизправности. Част първа


Една вечер, един родител, който и преди беше идвал при мен заради сина си, ми се обади по телефона и без да се представи разтревожено каза: „Пак стана катастрофа. Кажете какво да правим.” Не разбрах веднага кой се обажда. Реших, че някой физически е пострадал. Казах: „Извинете, сигурно имате грешка аз съм психолог и ...” Той ме прекъсна: „Да точно вие ми трябвате, защото съвсем я закъсахме с моя син. Имаме нужда от тотален ремонт на отношенията.”
Човека беше прав. Затова и седнах да пиша това ръководство. Защото отношенията с отрасналите ни деца, наистина са като шофиране в тежки условия, с кола която изобщо не познаваш и при правила за които си нямаш понятие. Дано съм от помощ.

Днес никой не знае кога започва пубертетът и кога свършва – физически, психически, емоционално ... Забравете възрастовите категоризации и нещата които сте чули за него. Не се опитвайте и да си спомните „Когато аз бях на тези години”. Макар и принципите на промяната да са едни и същи, условията са тотално различни и постоянно се променят. Момичета забременяват на 9-10 години, още докато си играят с кукли, а 30-35 годишни „деца” все си живеят с мама и татко и не мислят да се отделят от тях. От психологическа гледна точка всички ние, колкото и да сме пораснали често се връщаме в пубертета, а някои никога и не са го напускали.

Част Първа
Реглажът. Или за проблемите в пренастройването на взаимоотношенията.

„Какво добро дете беше, а какво стана…“
Незнайният родител


Една от най-важните особености на юношеството е смяната на т.н. „значими лица“. Или казано с други думи – хората, които ни оказват най-силно влияние и определят нашите предпочитания и поведения.
До 10-12 години това са родителите. Те са основния източник на информация и въздействия и техният авторитет рядко се оспорва. За детето е ясно, че има два свята – на порасналите и на непорасналите хора. И че отношенията между тях не са равноправни е безспорно и подразбиращо се. Затова детето слуша възрастните и се подчинява. Съгласява се когато му казват „Като пораснеш ще разбереш“ и не си "вре нослето", където не му е работа.
Но после нещата се променят. Появява се т.н. „чувство на възрастност“ и поотрасналото дете настойчиво започва да иска мястото си в света на големите. Разбира се, прави това със своя ограничен  опит и при липсата на конкретните социални умения. Едновременно с това започва и щурма на хормоните – тялото се изменя, емоциите стават неуправляеми, а влеченията замъгляват разума. Така хем си голям (на ръст и желания) и в същото време си емоционално и поведенчески недоразвит. Изобщо пуберите са някак си по средата и тази маргиналност определя много от особеностите на тяхната психология, включително поведението и самооценката.
За поотрасналото дете родителите вече са си изиграли ролята на социализатори. Казали са всичко, което то е трябвало да научи за света на възрастните и сега е времето това „да се проиграе на практика“. Няма как да играеш с родителите си на привличане и отблъскване, на приятели и врагове, на „ние и вие“, няма и как да правиш любов с тях. За това са приятелите (най-често от средата на връстниците). Те са тези, които те изслушват, съветват, подкрепят и „ти дават акъл“ често различен от този на „дъртите“.  Това не означава, че детето се е отказало от родителите си, просто иска да ги види в друга роля - не на приятели или възпитатели, а на партньори. Само дето родителите някак трудно зацепват. Защото за тях то „си е още дете“ и много им се иска да продължава да се държи като такова (кой му е приятно да си  признае, че остарява). А когато това не става, започват да се прилагат „старите, изпитани методи“. Изненадата е че те вече не работят и тогава настъпва катастрофата за която вече стана дума.
Какво да направим в тази ситуация и за каква точно настройка става дума?

Предложенията:

Приемете тийнейджъра като нещо различно от вас. Много е важно да го „отбиете“ от себе си. Но не в буквалния смисъл (като при бебетата), а в психологически. Стараете ли се „да му помагате във всичко“? Казвате ли „ние“ когато говорите за него?  Не го правете! Представяйте си го като възрастен - с всички онези качества и умения, които бихте искали детето ви да притежава. След това си дайте сметка, дали можете всичко да направите вместо него.

Бъдете гъвкави.  Да имаш пубертет у дома е като постоянно да си на сцената в различни роли и в различни амплоа, но без сценарий. Трябва да сте готов да играете от  авторитет и помощник, до тъпак, който нищо не разбира и  има нужда от това „да го светнат“. Опитайте се да се адаптирате към постоянно променящата се ситуация (поведенческо и емоционална), бъдете гъвкави към мненията и възгледите с които ви бомбардират. Приемете детето си като партньор на сцената, а не като пациент имащ нужда от лечение.

Помнете че ви наблюдават. Много е неприятно, но вие постоянно сте под лупа. Всяко ваше поведение, мнение, постъпка се анализира. Трупат ви се черни точки. Трябва да приемете, че „неоспоримия родителски авторитет“ е безвъзвратно загубен. Опитайте се да спечелите нов – на друго ниво на взаимоотношенията, като партньор зачитащ мнението на другия, независимо дали го приема.

Изслушвайте. Свикнали сте на детските му глупости и ги пропускате покрай ушите си. Какво ще ви каже за живота това хлапе, какви толкова са чувствата му. Казвате си: „Ех, да му имам проблемите?“ Но сега се налага не просто да го чуете, а го слушате и то внимателно. От това можете да разберете много и за собственото си поведение и за неговите реакции. Много от въпросите започващи със „защо“ ще ви станат ясни. Планирайте си поне по 15 минути на ден за да го изслушате, ако той или тя пожелае това. Не са много нали?

Приемете провокациите. Случва се редовно: „Я да го видим тоя, като ми се прави на голèм“ . И това не е защото ви мразят, а защото искат да проверят реакциите ви. Не се обиждайте и не приемате играта на вашия пубер - вие сте по-възрастния, нали? Запазете спокойствие или играйте парадоксално. Влезте в ролята на „тъпака“ и му поискайте съвет или демонстрация. Ако не знаете или не умеете нещо, просто му го кажете. Успешният човек е не този който знае и може всичко, а  който знае какво може. Така ще му предадете един от най-важните уроци в живота.

Научете се да рискувате. Една от особеностите на пубертета е склонността към риск. Желанието на научиш повече за себе си и света те кара да опитваш различни неща, понякога доста опасни. Естествената ви реакция ще бъде да забранявате за негово добро. Но той или тя ще го направят въпреки вашите забрани. Затова премете риска, но на своя територия. Приемайте желанията му и участвайте в тях. Е, не е задължително да скачате с бънджи, достатъчно е да го заведете в реномиран клуб където всичко е под контрол. Ако Тя иска пиърсинг на пъпа и неможете да я разубедите, защо не? По-добре платете манипулацията в лекарски кабинет, отколкото да го направи приятелката с губерката. И най-важното - направете така, че пубера да не престава да се удивява на вашата изобретателност.

Приемете чувствата на детето си. Пубертетът е време на големите трагедии. Най-малката пъпчица на носа може да те хвърли в дълбока депресия, а измяната на приятел да те доведе до отчаяние и нежелание да живееш. (Не искам никого да плаша, но това е времето когато най-често хората посягат на живота си.) Затова в никакъв случай не омаловажавайте чувствата на децата си. Приемайте ги за автентични и не се измъквайте с едно „айде, голяма работа“. Не се надсмивайте над любовта им и не им се карайте, когато страдат. Те ще млъкнат, но няма да спрат да преживяват. Затова говорете за това което чувстват, за решенията и   алтернативите и най-вече бъдете оптимист и заразявайте с оптимизма си.

Отстоявайте задълженията. Чувството за възрастност на пубера върви ръка за ръка със стремежа към самостоятелност. Да се правиш на голям е част от задължителната програма. Това включва дрехите, музиката, „стойките“, репликите, за съжаление и неща като цигарите и алкохола. Но проблема е че хлапето се стреми само към правата на възрастния, а задълженията – само там където му изнася. Точно тази избирателност може да докара до истерия всеки средно статистически родител. Затова карайте полека. Не е необходимо да давате постоянно за пример себе си – как се изкарвате хляба, как се грижите за семейството. Опитайте се да преговаряте за изпълнение най-напред на малките задължения – стаята, хигиената, уроците… Срещу тях предоставяйте права – време за приятелите, за любимите неща и пр. Но в никакъв случай не купувайте или продавате задължения! Помнете, че парите и вещите са хигиенни стимули, а те имат свойството да се самовъзпроизвеждат. Ако днес плащате за задълженията 2 лв., утре ще ви поискат 20.

И запомнете: Ако не се чувствате квалифицирани да извършите реглажа сами, обърнете се към специалист! Иначе губите гаранцията J

Очаквайте продължение.