РАДИКАЛНИТЕ ЮНОШЕСКИ ГРУПИ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ДЕЦАТА НИ (ИЛИ КАК ДЕТЕТО МИ ДА НЕ СТАНЕ УБИЕЦ)

От всичко което научихме за неофашистката група, която залови и уби „педофил“ в Пловдив, нормално е да се запитаме „А моето дете? То може ли да попадне в такава компания? Може ли да стане хладнокръвен убиец?“ Повечето материали в медиите се отнасят до механизма на появата и инфилтрирането на тези групи на българска територия. От откровения руски националист и  фашист Максим Марцинкевич, по-известен с никнейма си „Тесак“ (Тесака) до българските му последователи, обединени около блогъра Ален Симеонов, който дори публикува книга „Училище за ловци на педофили“.  Само не вярвайте на думите му, че той няма нищо общо с Марцинкевич, дори на официалните му профили в социалните мрежи, демонстрира неговия таен знак – юмрук с изправен присвит палец (една четвърт от свастика). Защо тези неофашисти ловят точно педофили или хора набедени като такива?

Защото сексуалното посегателство върху деца предизвиква у всеки човек силни отрицателни емоции и е много удобно да прокараш покрай това всякакви идеи за дискриминация на различните – чужденци, цигани, хомосексуалисти и пр. А това особено въздейства върху неукрепналото съзнание на юношите.

 

Защо знаем толкова малко за това?

Още през 2014 г. Human Rights Watch изследва това явлението подробно. Организацията описва мрежа от нападения в десетки руски и беларуски градове. Според Human Rights Watch „Оккупай-педофиляй“ е използвала защитата на децата като претекст за атаки, които в значителна част са били насочени срещу гей мъже и други уязвими хора. Организацията описва случаи на побои, отвличания, заплахи и насилие с тежки психологически последици. А у нас всички си мислиха, че това не може да се случи, дори след като Ален Симеонов създаде собствена организация през 2021 г. и започва да публикува подкасти с ловене на „педофили“. Появяват се и затворени чатове в „Телеграм“ (създаден също от руснак – Павел Дуров), където се споделят далеч по-откровени, не цензурирани клипове с насилие, които героизират извършителите. Споделя се опит, правила за подмамване и залавяне на жертвите и дори как да отклониш полицията от действията си. И всички това остава незабелязано за нашите т.н. правозащитни органи.

И само за информация. В тези неофашистки средства за комуникация, като „педофил“ се определя човек, който има сексуално влечение към лица под 14 г., макар и в закона да няма такава формулировка. И затова във фалшивите чатове, доста по-големи момичета се представят за малолетни. Но на снимките те изглеждат като млади жени и следователно подмамения мъж е, разбира се, безотговорен, но не и педофил. Според всички изследвания педофилията се определя като „трайното, интензивно и повтарящо се сексуално влечение към деца в предпубертетна възраст, без вторични полови белези.“ Никого не оправдавам, но никой съд няма да осъди за педофилия лице, което е подмамено от по-възрастно момиче с ясно изразени вторични полови белези. Но за фашистките мотиви това е без значение.

 Психологическите механизми които водят до такива брутални престъпления от иначе „добри деца“:

Това, което прави тези субкултури изключително опасни за тийнейджърите, е „моралното оправдание“ (Moral Disengagement), което е :

1. Идеологически параван за садизъм: Групата не се възприема като „престъпници“, а като „морална полиция“ или „чистачи на обществото“. Под претекст, че нападат „педофил“, вътрешната морална граница и задръжките спрямо насилието се сриват. В техните очи жертвата е дехуманизирана — тя вече не е човек, а „цел“.

 2. Дигитална радикализация (Алгоритмичният балон): Тези групи функционират интензивно в затворени канали в Телеграм и други социални медии. Юношите от тези групи „консумират“ такова съдържание ежедневно. В тази затворена среда бруталността се нормализира, а виртуалното заснемане на садизъм носи социален статус и много „лайкове“.

 3. Групов конформизъм и деиндивидуализация: В младежките субкултури отговорността се размива. Никой индивидуално не изпитва вина, защото „всички го правим заедно за каузата“. Стремежът към принадлежност в група с „твърда идеология“ и усещане за власт над по-слабия  напълно засенчва вродената емпатия.

 Така се случва тази драматична онлайн радикализация и пренасяне на готова фашистка субкултура и методология (самосъд под претекст за „морал“) в реалния живот.

 Как да се справим с това? Как да помогнем на децата си да не попаднат в лапите на тази руска, неофашистка идеология.

 Само не започвайте със спиране на интернета и блокиране на телефона. Това няма да реши нищо. Ние трябва да атакуваме основите на тази манипулация и да се постараем да създаваме модели на критичното мислене, да деанонимизираме дигиталната среда и да преориентираме  нуждата от принадлежност и власт.

 1. Пробиване на "Моралното оправдание" (Moral Disengagement):

·         Деконструкция на ролята на „наказател“: Юношите на тази възраст лесно се подлъгват по романтизиран образ на „отмъстители“ или „спасители“. Затова говорете открито за разликата между правосъдие и самосъд. Обяснете защо законът отнема правото на отделния човек да бъде съдия и палач и  защо когато няма правила, всеки може да бъде обявен за „виновен“ по субективна преценка и един ден могат да дойдат и за нас.

·         Възстановяване на емпатията и противопоставяне на дехуманизацията. Дискутирайте открито тази и други подобни новини, насочвайте вниманието не към „великата кауза“, а към човешкото страдание и емпатията. Попитайте например: „А ако някой направи това с човек от нашето семейство или с някой уязвим човек, когото познаваш, това прави ли го правосъдие?“ Акцентирайте върху това, че упражняването на физическо надмощие над по-слаб или уязвим човек (включително хора с увреждания) не е геройство, а проява на страхлив садизъм.

 2. Противопоставяне на Дигиталната Радикализация

·         Говорете за истината и лъжата в социалните мрежи. Обяснете как платформите умишлено показват все по-екстремно съдържание, за да задържат вниманието. Разгледайте заедно файловете които гледат, но без обвинение, а с цел анализ: „Забелязваш ли как след едно такова видео приложението започва да ти показва само клипове с агресия?“

         Обезценете „виралния статус“ и десетките лайкове. Тези групи  търсят лайкове и одобрение чрез заснемане на унижения. Разрушете фалшивия престиж на тези видеа. Обяснете, че цифровият отпечатък остава завинаги и че заснемането на престъпление не ги прави „звезди“, а пряко ги свързва с наказателна отговорност като съучастници.

 3. Разбиване на Груповия Конформизъм и Деиндивидуализацията

·         Развиване на умение за „самостоятелно противопоставяне“. Странното е, че от една страна юношите търсят автономност и самостоятелност от родителите си, а от друга стават зависими от групата и връстниците. Убедете ги, че истинският възрастен е самостоятелен и критичен към другите и нека да бъдат критични както към вас, така и към приятелите си. Учете ги на стратегии за излизане от критични ситуации, без да изглеждат „страхливи“ в очите на групата (напр. предварително договорена фраза/сигнал към родител за спешно прибиране или намерение да се разграничат).

   Лична отговорност пред закона. Ясно заявете правните последици от действията им. Тийнейджърите често вярват, че „тълпата ги пази“ и че щом са 10 души, никой няма да бъде подведен под отговорност. Обяснете им, че българското наказателно право третира груповите нападения като утежняващи обстоятелства и че присъствието и съучастието носят същата тежест, както и прекият удар.

 4. Алтернатива за Нуждата от Власт и Принадлежност

·         Канализиране на лидерските и защитни импулси. Стремежът да бъдеш част от „постоянна твоя група“ и да се чувстваш значим в нея е естествен за тази възраст. Ако тези нужди не се задоволят в градивна среда, екстремистките субкултури ги улавят веднага. Насочете енергията им към бойни спортове (където има строга дисциплина, уважение към съперника и контрол върху агресията), спортни клубове, доброволчество или каузи за реална защита на по-слабите (напр. грижа за животни, подкрепа за връстници).

 А може ли вашият син или дъщеря да нямат нищо общо с тези маргинални групи, нищо, че се облича в черно и слуша хевиметъл. За каква промяна в думите и поведението  трябва да наблюдавате за да сте сигурни:

•   Промяна в речника (използване на специфични жаргони от екстремистки среди, дехуманизиращи епитети).
•       Внезапна тайнственост около приложения като Telegram, Discord и бързо затваряне на екрана. Обръщам им внимание, защото в тези приложения няма никакви правила за контрол на съдържанието (както в YouTube, например)
•       Говори за много по-важни приятели  с които се среща и се гордее, че е част от нещо “велико“.
•   Наличие на символика по дрехи или аксесоари, свързана с крайнодесни или националистически движения.

 За съжаление ситуацията сега е такава, че много малко можем да разчитаме на държавата. „Не очаквайте всичко от МВР ...“ каза вътрешния ни министър. Затова трябва да се опитаме да се справим сами, що се отнася до децата ни.

Което не значи, че не трябва да искаме от власт имащите да разследват случилото се; да идентифицират маргиналните групи и техните куратори в страната и от вън; техните контакти и финансови потоци. Защото тази история според мен има много по-дълбоки корени и се поддържа  от конкретни интереси на хора, за които психическото благополучие и дори живота на нашите деца нямат никакво значение.