ПУБЕРТЕТЪТ. Ръководство по отстраняване на неизправности. Част Пета.

 Диагностика на двигателя, или как да изслушваме децата си.

 

Бях поизоставил серията статии за пуберите, но сега дойде време да я продължа. Само да ви припомня, че цялата история започна с един разговор с баща, който използваше термини от автомобилите за да опише отношенията със сина си. (Вижте първата част от поредицата.) Затова и започнах до пиша това ръководство. За хора, които разбират от автомобили, но не и от пубертети. 😊

При днешните коли, както знаете, всичко става по електронен път. За правилната диагностика на двигател се нуждаете от компютър, сканиращо устройство и подходящ софтуер. И готово … Остава само да разчете кода, да намерите дефектиралата част и да я смените. Палите и заминавате.

С пубертетите е малко по-трудно. Няма компютри и софтуер, които да ги разгадаят. Затова ще трябва да се научим да говорим с тях и да ги диагностицираме по думите, чувствата и поведението им.

И така: Как да диагностицираме ?

Ще трябва да започнем от себе си. Ако не успеем да калибрираме собствените си „скенери“ няма как да разберем детето си. Защото много от  нас се стремят да не показват чувствата си на гняв, разочарование, страх, дори привързаност и любов защото смятат това за нещо срамно и дори за признак на слабост. И точно за това ние най-често  не успяваме да разпознаем и да  се справим с тези чувства, когото ги видим в тийнейджърите. По инстинкт реагираме защитно и в непохватността си често се вживяваме в някоя от следните роли:

Началникът. Родител, които играе тази роля  се стреми да оказва постоянен контрол, включително и върху чувствата на детето си. Той дори забранява пред него да се изразяват чувствата, които не му се харесват. Заповедите, заплахите, и наказанията са инструментите, с които Началникът постоянно се стреми да се налага.

Моралистът. Моралистът е човек които винаги казва "трябва": "Ти трябва да правиш това, ти трябва да направиш онова". Моралистът е много заинтересован другите да имат "нормални" чувства.

Всезнайкото. Този родител се опитва да докаже на децата си, че възрастните поради многогодишния си опит имат отговор на всички въпроси. Всезнайкото постоянно мърмори, съветва, апелира към разума на детето и се опитва на всяка цена да докаже колко е значим.

Съдията. Родителят играещ тази роля изначално смята другите виновни. Той се мъчи да докаже, че винаги е прав, а децата му са малки и глупави.

Критикът. Подобно на Съдията, Моралистът и Всезнайкото, родителят играещ тази роля държи винаги да бъде прав. Но Критикът разчита на подигравките, обидните думи, сарказмът и шегата, за да се "справи" с чувствата на тийнейджъра.

Психоаналитика. Той винаги се опитва да анализира проблема. С най-добри намерения държи да чуе всички подробности - така, че по-лесно да контролира. Той задава въпроси, поставя диагнози, анализира, съветва.

Утешителят. Родителят, който играе тази роля се опитва да се измъкне от ангажиментите си, като се отнася повърхностно към чувствата на порасналите си деца. Когато те имат проблем,  той без дори да ги изслуша, мимоходом успокоява, потупва по гърба и се преструва че всичко е на ред.

Посочените модели безспорно са неефективни  и ни пречат да разберем какво точно се случва. И за да станем по-добри слушатели, трябва да се стараем да ги избягваме.

Но как да станем по-добри слушатели ?

Първото което трябва да направим е да поставим общуването с децата си на принципите на взаимното  уважение, а това означава всички да могат свободно и открито да изразяват мненията и чувствата си, без да се страхуват, че ще бъдат подиграни или отхвърлени. Вие може да не сте съгласни с децата си, но трябва да им покажете, че приемате техните чувства. И правете това, както с тона, така и с думите, които използвате.

Второто важно нещо е концентрацията. Това означава внимателно и честно, с всеки свой поглед, жест или мимика да казвате: "Слушам те" Понякога добрият слушател трябва просто да мълчи, а в други случаи активно да изслушва.

Затова и третото важно нещо е да се научим да слушаме активно.  Какво означава това? Да изслушаме децата си означава да разберем и приемем чувствата, които стоят зад това, което казват и не казват. Знаем, че когато един тийнейджър е разстроен губи реалния си поглед върху ситуацията (бурята на хормоните). Но когато слушаме активно, можем да помогнем на пубертета да говори откровено, независимо от това, че чувствата му го „заслепяват“. Т.е. можем да отразим и изясним тези чувства, за да му помогнем да разреши проблема си. Ето един пример за такова слушане:

Тийнейджъра: "Този учител е мега гаден! Никога няма да ми пише повече, колкото и да се напъвам!"

Родителят: "Ти здравата си му се ядосал, разочаровал си се и сякаш си готов да се предадеш."

Това на пръв поглед не решава нищо, но рефлекса върху чувствата предполага разбиране и подкрепа.  Активното слушане осигурява един вид огледало за пубера, където той може да се види по-ясно. С други думи това е вид неоценъчна обратна връзка, която дава възможност да продължим разговора. Затова и подобен тип отговори се наричат отворени. Обратно, затворен отговор би бил  този, който показва, че слушателят нито е чул нито е разбрал казаното. Затворените отговори нарушават и прекъсват общуването.

Ето още един пример за разликата между за затворените и отворени отговори:

Тийнейджъра: Много е гадно, че Боби и другите от тайфата не ме искат с тях. Сега няма с кого да излизам.

Затворен отговор:  Е, не може да става винаги както на нас ни се иска, нали?  Такъв е животът.

Отворен отговор: Изглежда никой не го интересува, че се чувстваш изоставен.

Първата реакция не приема чувствата на детето и ги игнорира. Тя блокира общуването и то се чувства отхвърлено. Докато втората реакция, показва разбиране, приемане и загриженост. Така детето може да се реши да каже още от това което го измъчва.

Умението да слушаме активно предполага обаче и способността да различаваме и изразяваме голямото разнообразие от чувства на които хората са способни. То не дава оценки, а насърчава тийнейджъра да продължава да говори, разбирайки, че го чуват.

Общуването без думи

Сигурно вече знаете, че думите окозват едва 8% влияние на слушателя в прекия разговор. Останалото влияние идва от невербалните послания, които изпращаме с мимиките, жестовете, тона и тембъра на гласа си. По поведението ни, по израза на лицето ни, по тона, винаги си личи дали слушаме и разбираме. Затова отвореното слушане предполага и съответния език на тялото.

Обратното също е важно - ние да разпознаваме невербалните послания на тийнейджъра.  Добре е да разбираме значението на начумерения поглед, широката усмивка или обляното в сълзи лице. Ето защо е важно да се  научим да  обръщаме внимание и на други неща, освен на думите. Така и нашити отворени послания ще бъдат по точни: "Намръщената ти физиономия говори, че изглежда не си съгласен с мен" или "Когато очите ти светят, зная че си щастлив"

Но искам да ви предупредя, че започвайки да използвате активното слушане, ще се натъкнете най-напред на  сащисаното изражение на пубертета. Той може да ви се тросне: „Какво ти пука как се чувствам!“ или просто да млъкне. Ще бъде изненадан, че говорите за неща, за които до сега не е и ставало дума. Затова запазете самообладание и най-важното не го насилвайте да споделя чувствата си. Това ново преживяване може да го притесни и вашите добронамерени реплики да се възприемат като опит за намеса в личния живот. Ще имате много възможности да опитате пак, стига да сте последователни. Порасналото ви дете е свободно да приеме или да отхвърли предложението ви за помощ. И не се обезсърчавайте ако не отреагира веднага. Някой ден със сигурност ще се сети да го направи.

Накрая малко помощ. (Повече ако ми се обадите за консултация) 😊

 

Някои техники при използването на активното слушане:

 

1.     Запазете известна уклончивост на вашите твърдения, тъй като не можете да сте абсолютно сигурни в чувствата на детето. Затова наблюдавайте тона на гласа си и избягвайте да звучите като врачка.

2.  Не прекалявайте с активното слушане. Непрекъснатото “бомбардиране” на детето с отразяващи въпроси, може да му омръзне. Не реагирайте на всяко намусване или подхвърлена реплика. Използвайте личната си преценка. С повечко късмет ще можете да определите кога пубера ви иска да разговаря с вас и кога не.

3.  Понякога активното слушане може да затвърди някоя от погрешните цели на тийнейджъра: например, ако демонстрира непрекъснато един и същи проблем, това означава, че е намерил ефективен начин да получава вашето внимание и съчувствие и няма да има намерение да се променя.

4.    От време на време тийнейджъра ще се опитва да използва манипулацията с чувствата за отмъщение или за да ви манипулира. В зависимост от случая вие можете да решите дали да го изслушате или да се оттеглите. Но в случаите, когато се налага да откажете внимание на детето си, не бива да пропускате да засвидетелствате и положителното си отношение към него. Например като признаете усилията, които влага, за да направи нещо хубаво.

 Когато установите, че активното слушане започва да работи, тогава вече сте готови да минете на следващото ниво  - изпробването и използването на алтернативи. Обикновено децата сами решават проблемите си, стига да бъдат изслушани от някой възрастен, който да ги разбере. Но те могат да станат още по-ефективни и да придобият по-богат опит в решаването на проблеми, ако им помогнете да разберат преимуществата и недостатъците на различните решения които взимат. Но за това по-нататък…

 Важното е, че сега знаем как да си помогнем да разберем, какво преживява нашия пубертет, как се чувства и какво възнамерява да прави.