четвъртък, 25 август 2022 г.

 

 

НУЖДАЯТ ЛИ СЕ РОДИТЕЛИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕ В РОДИТЕЛСТВО?

 

Ако сте се попаднали на моя блог и сега четете тази статия, значи искате да научите повече за това, как да сте по-добри като родители. Четете книги и статии за това, общувате активно в социалните мрежи, в bg-mama.com и пр. Но дали сте готови да минете цялостно обучение за родителство? Като програмата за ранното детство „Да пораснем заедно” на УНИЦЕФ   или програмата STEP (Systematic Traning for Effective Parenting), чиито автори са американските психолози  Дон Дънкмаер и Гари МакКей? (И двете програми са адаптирани за България и са на много добро ниво.) Практиката ми показва, че по-скоро не …

Защото  ние не сме особено склонни да споделяме открито и с другите своите проблеми като родители, своите собствени затруднения и тези с близкото ни обкръжение, в общуването с децата. И как така да се учим на нещо, което всички би трябвало да знаят от само себе си: „Моите родители не са се учили, пък вижте ме, човек станах.“ А и от книгите, които четем за детството оставаме с убеждението, че е достатъчно да обичаме децата си и всичко си идва на мястото. Но това е подвеждащо, защото не винаги е интуитивно кои решения са правилните. И не е честно да се учим по метода на пробата и грешката върху децата си, защото понякога тези грешки никога не се изчистват…

Помислете и за друго: Отдавна, обществото ни изисква специално обучение за всички, които работят с деца – учителите, детските възпитателки, училищните психолози, логопедите, дефектолози и др. Не бихте си пратили днес детето при даскал  Стойко, който бил абаджия в Търново и „знаел що-годе да прочита българско четмо“, нали?.

А се оказва, че хората, които са най-важни в живота на децата – родителите, често се грижат за тях, решавайки най-разнообразни възпитателни задачи, без никакво специално обучение.

Слава Богу, днес нуждата от обучение на родителите започва да става все по-актуална, поради редица причини, повечето от които са свързани със социалните промени. Цялостното придвижване на общество от авторитарни към демократични нагласи е едно предизвикателство, за което повечето хора, и в частност родителите, не са добре подготвени.

И сигурно, ако света не се променяше, много от днешните ни социални проблеми нямаше да се появят. Но в същото време щяхме да  останем в състояние на застой и изолация.

Цели социални групи и организации, на които преди бе гледано формално или бяха игнорирани сега променят своя статус. Синдикатите се организираха да защитават по-добре правата на работещите. Малцинствата изискват към тях да се отнасят по същия начин, както и към останалите. Жените оспорват принципа за доминирането на мъжа в семейството и т. н. Но навярно най-голямо влияние върху децата, оказва промяната в отношенията между възрастните и в частност между родителите. Например, децата, родени в семейства в които има борба за надмощие между родителите, често сами стигат до извода, че те също трябва да постъпват по този начин.

 Днешните деца са склонни да мислят, че на тях се падат правата, а на родителите им - отговорностите. Ако прекалено предпазваме децата си от последствията на собствено им поведение, всъщност подхранваме това изкривено разбиране за правата и отговорностите.

Но проблемите не свършват дотук. В търсене на своите права, днешните деца често не се съобразяват с условните правила наложени от възрастните. Така, традиционният начин за постигане на дисциплина - раздаването на награди и наказания става неефективен.

Някои децата са склонни да мислят, че получаването на награди е тяхно право. Родителите, които разчитат на подобен модел на възпитание, в един момент с изненада установяват, че детето им реагира позитивно само когато получава нещо и то все по-значимо като стойност. Така близалката за петгодишното дете може да се превърне в скутер за юношата.

Наказанията също не са така ефективни както някога. Децата си мислят "Ако ти имаш право да ме наказваш, аз също имам правото да те накажа". Така се затваря един порочен кръг крайния резултат от който е взаимно недоверие и противопоставяне.

Какво да се прави, тогава? Ако се върнем към моделите на по-автократичното общество от миналото, нашите проблеми с децата биха могли да намалеят. Но това ще изисква да се върнем и към несъвместимите с демократичните принципи отношения от типа "началник и подчинен". А и никога  получилите права не са склонни да ги върнат доброволно.

Друга възможна алтернатива би могла да бъде пермисивността - практическо отсъствие на забрани. Но тя може да предизвика още по-голям хаос. Никое общество не би могло да оцелее, ако не поставя някакви ограничения за поведението на своите членове.

Така стигаме до единствено възможното решение - да създаваме с децата си отношения,  базирайки се  демократичните принципни. В края на краищата както беше казал Чърчил „Демокрацията е най лошата система, като изключим всички останали“.

 

В демократичното общество хората трябва да имат отговорно поведение. Ако искаме да постигнем това, първото което трябва да направим, е да създадем у децата чувство за отговорност, което да се основава на принципите на равенството и взаимното уважение. Но не бива да разбираме равенството в смисъла на идентичност. Очевидно възрастните и децата не носят еднакви отговорности. Наред с физическите различия, възрастните обикновено са по-информирани и по-опитни и имат значително по-големи юридически и икономически права, които децата нямат. Затова нека разбираме под "равенство" факта, че децата са равни на възрастните в смисъл на човешка ценност и достойнство. При демокрацията всеки човек има правото да бъде уважаван и да се самоопределя в рамките предписани от обществото.

Демокрацията позволява избори. Демократичният родител осигурява възможности за децата да правят избори в определени граници и да поемат последствията от тях. Така те се научават на самодисциплина. Тази алтернатива на наградите и наказанията е методът на "естествените и логическите последствия", който най напред бе популяризиран от американския психолог Дон Дънкмаер.

Демократичният родител трябва да умее и да окуражава. Това означава, че трябва да се научи да гледа на детето си като уникално същество нуждаещо се от любов и уважение.

Но на всички тези неща трябва да се учим. Преди сто години светът се е променял толкова бавно, че методите на възпитание, които децата са усвоявали от своите родители, са сработвали и по времето, когато те са ставали такива. Днес това просто не е възможно. Информацията в света се удвоява на всеки три години. На всеки десет се появява ново средство за комуникация. Компютрите от бюрата и чантите се преместиха в джобовете ни и ако преди петнайсетина  години имахме най-много една дузина приятели, днес те могат да са хиляди в социалните мрежи... И слава богу, тоталитарната държава си отиде с налудната идея, че децата трябва да се възпитават извън семейството. Затова ние като родители трябва да се научим да поемаме своите отговорности, включително като започнем да се учим на родителство. Можем да го правим по различни начини: като общуваме с други родители, образоваме се или (което е най-доброто) участваме в специализирани тренингови обучения.

В следващи публикации ще се опитам популярно да ви представя този модел, който може да ви бъде полезен.

вторник, 23 август 2022 г.

 

Реглаж на фаровете. Или как да говорим за бъдещето с децата си.

ПУБЕРТЕТЪТ. Ръководство по отстраняване на неизправности. Част Четвърта.

    

Един от недолюбваните от мен психоаналитици бе определил съзнанието като светлина от фарове в черна нощ. Всичко останало е тъмното ни подсъзнание, което обгръща огромна част от нашето битие. Като праведен хуманистичен психолог аз разбира се, не съм съгласен с това. За мен светлината на фаровете по-скоро символизира погледа в бъдещето, а от това накъде ще насочим светлината и как правилно ще я регулираме така, че да виждаме максимално далеч, зависи жизнения ни хоризонт. И колкото по отдалечен и ясен е този хоризонт, толкова по успешни можем да бъдем.

Това особено се отнася за поотрасналите ни деца, за които цялото бъдеще все още предстои. Те трябва да намерят себе си, да си изберат цел и професия в живота и истинските партньори и приятели с които ще го осъществят. А това днес е много по-трудно отколкото „по наше време“. Изследванията показват, че поколението Z (днешните 0- до 18-годишни) е най-стресираното поколение до момента поради претоварения с информация свят в който живеем. Според д-р Майкъл Лийхи, „Днешният типичен гимназист изпитва същото ниво на тревожност каквото е имал един невротичен пациент в началото на 50-те години.“ С други думи, без значение как детето ви мисли за бъдещето, то може да се нуждае от вашата помощ. И да не забравяме консервативното българско образование с всичките му дефекти. (вижте статията Ефективното образование. За повече от 10 г. нищо не се е променило).

И така, сигурно ще ви е трудно да накарате насила тийнейджърите да говорят за каквото и да било, особено какво искат да правят в бъдеще. Първо, защото те не са наясно със себе си – своите способности, желания, мечти и възможностите които могат да имат; и второ нямат представа за професиите и кариерите,  в света на възрастните. Представите за това са фрагментарни и двумерни (важни-маловажни, престижни-задръстени,  интересни-скучни). Още по-малко са наясно как могат да се подготвят да кандидатстват за образование, което е свързано с желаната кариера. Т.н. кариерни центрове така и не заработиха истински, а училищни програми за това просто няма.

Затова всичко отново е във ваши ръце. Но за да не започнете директен и неефективен разговор, предложете на детето си да направи един тест. Това помага да се избегне конфронтацията, защото фокусът не е насочен директно  към него, а към човешките нагласи изобщо. Можете да го изтеглите от този линк: https://dox.abv.bg/download?id=b9720c2950 . Разпечатайте го, прочетете внимателно инструкцията и го оставете да го направи само, като нанесе резултата в листа за отговори. След това съберете  заедно отбелязаните букви по колони и прочетете тълкованието на последната страница.

Какво можете да научите? Ами според този модел, всички професии могат да се сведат до пет основни типа дейности: природа, техника, човек, знак и изкуство. Тази която има най-много точки е водещата за детето ви професионална нагласа. Поговорете за нея и потърсете конкретна професия, която би могла да му е интересна. (Можете да ги вземете и от описанието в теста). Ако детето ви има равен брой точки по две или повече дейности, можете да потърсите професии, които да ги съчетават. Например, съчетанието техника и изкуство, можете да свържете с архитектура или технически дизайн. Ако анализа ви затрудни, можете да се свържете по имейл с мен и аз ще се опитам да го изтълкувам за вас.

Следващата стъпка е да потърсите заедно образователна институция, която най-близко да отговаря на професионалната нагласа на детето ви. Добре би било този избор да е съобразен и с региона в които живеете. Например, ако детето ви е решило да избере професия свързана с архитектурата и живеете в София, можете да се насочите към Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Но ако не сте в София, то и математическата паралелка в местната гимназия ще свърши работа, стига да го пратите и на курсове по рисуване. В същност за което и да е престижно кандидатстване, частните уроци не ви мърдат, защото самото образование е направено така, че да храни огромния сив пазар от такива курсове. Но това е друга тема, за която дори вече не ми се говори …

Ето и няколко важни съвета за това как да поддържате разговора с вашия тийнейджър за бъдещето, без да го прецакате:

Приемете, че неговата представа за успех може да е различна от вашата.

Неговите мечти и амбиции може да не съвпадат с вашите. Това може да е разочароващо, но го оставете да върви по собствения си път.

 Добре е, ако не знае каква точно професия би искал да имат в бъдеще.

Не го карайте непременно и точно сега да избира професия: възможно е работата, която в крайна сметка ще върши, все още да не съществува! Той или тя, трябва да развият умения, които ще им помогнат да правят правилните избори в точното време. Затова и тук говорим само за професионални нагласи, а не за конкретни професии.

 Опитайте се да не вземате решенията вместо пубертета.

Децата ви имат повече възможности, отколкото вие, когато сте били на тяхната възраст,  независимо дали става въпрос за образование, квалификация или  учебно заведение. Вашето наставничество е ценно, но решението нека да е  негово.

 Помогнете да се ориентира в своите ограничения.

Бъдете креативни в търсенето на възможности. Ако детето ви обича животните, но е чувствително и страданието го плаши, не го карайте непременно да стане ветеринар. Днес има хиляди други възможности за това - треньор по поведението на животни,  мениджър  в зоопарк, работа  в благотворителна организация за животни (Например Фондация „Четири лапи“) . Някои от тези работни места може да изискват диплома, но в други може да работи всеки, стига да иска да се научи. Липсата на академична подготовка не трябва да е пречка за успеха и обикновено има повече от един начин човек да стане това, което желае.

 Обсъдете понятието „успех в живота“.

За много тийнейджъри успеха може да е като бездарен текст от чалга песен: пари, коли, слава, власт, секс и пр. Обсъдете йерархията на човешките потребности и това, че истински успелите хора търсят не базисни банални неща, а развитие и самоусъвършенстване.  И,  че колкото повече имаш излишък от материални неща, толкова повече губиш от себе си. (Ерих Фром „Да имаш или да бъдеш“)

 И накрая най-важното: Накарайте децата си да повярват, че те имат контрол върху своето бъдеще. Че бъдещето не идва  „просто така“, че не е въпрос на късмет или шанс и не трябва да се движат по течението с надеждата нещата да се случат от само себе си. Техните избори и усилия имат значение и все някога ще бъдат възнаградени. За това има много примери на успели хора чиито биографии можете да обсъдите заедно.

И ви пожелавам успех в „реглажа на бъдещето“, защото ще ви е нужен …. 😊