сряда, 8 юни 2022 г.

 

    ПУБЕРТЕТЪТ. Ръководство по отстраняване на неизправности. Част Трета

    Коригиране на запалването. Или как да работим с чувствата на децата си.

    Едно общоприето клише е това, че тийнейджърите не умеят да управляват чувствата си. За секунди сякаш могат да минат през цялата гама на емоциите – от радостна възбуда до дълбока депресия и с това нищо не може да се направи.


    Е, не е съвсем така. Вярното е, че през тийнейджърските години мозъкът се развива с толкова бързи темпове, че поставя лимбичната система в режим на тотално объркване, често блокирайки възможността да се правят разумни избори и да се вземат решения. (Само за сведение – лимбичната система е онова нещо в подкорието, което отговаря за чувствата, паметта, хомеостазата и какво ли още не.) Като прибавите към това и сблъсъка с предизвикателствата на живота на порасналите ни деца в училище, на улицата и в къщи; сблъсъци, които често водят до  травми , тревожност или общ дистрес, можем да си представим какво им се случва.

    Но истината е, че чувствата могат да се управляват и ние можем да помогнем децата ни да се научат на това. Но стига да можем сами да правим същото. В моята практика съм виждал десетки възрастни, самите те заседнали в пубертета на чувствата си и имащи бегла представа, какво се случва с тях и с другите.

    И така, как да учим децата (а и себе си)  да управляват емоционалната си сфера?

1.       1. Помогнете им да дефинират това, което преживяват, без да се чувстват уязвими.

Често на тийнейджърите им е трудно да разберат какво точно чувстват  и дори не могат да го изразят с думи. Затова и въпроси от рода: „Ама защо се цупиш сега? Какво пак ти става?“ не вършат работа. В други случаи тийнейджърите се страхуват да говорят за чувствата си защото се страхуват от отхвърляне. Например, ако сина ви е бил тормозен от по-големите в училище, то за него е злепоставящо да ви сподели защо се страхува (не е по мъжки). Затова, ако го притиснете с въпроси, може да „включи“ някоя от защитните си стратегии като критика,  обвинение, затваряне или изблик на гняв.

Ето защо започнете от далече. Помолете го например,  да определи коя от базисните емоции преживява по такава картинка:


Назовете емоцията и без да питате повече, преминете към втората фаза:






2.       2. Помогнете на детето си да приеме на емоцията, такава, каквото е, без да я омаловажавате, рационализирате или отхвърляте. Основния проблем на юношите е, че те не винаги приемат емоциите си такива, каквито са, защото: „Да се страхуваш е признак на слабост“, „Да показваш, че харесваш някого е унизително“, …

Това е така, защото светът за тях все още е черно бял ( добро-лошо, хубаво-грозно, силен-слаб и пр.) без нюансите между тях, които ние възрастните виждаме. За това трябва внимателно да обясним, че няма нищо страшно в това, да приемем емоциите такива каквито са, защото те са огледало на отношението ни към света. И тъй като това отношение може да бъде и илюзорно, то и емоциите не са непременно реалност. Силните и невъздържани емоции могат да замъглят реалната картина на света и това е което може да ги направи да изглеждат слаби или смешни.  Затова посъветвайте детето си да се старае да говори за чувствата си – какви са (силни или слаби), кой или какво ги е предизвиква, как ще се отразят на отношението им към другите и пр. Ако няма с кого да поговорят в момента, то нека го направят със себе си. Да, вътрешния разговор също може да бъде полезен, защото той първо отсрочва прибързаното действие (прословутото „брой до три“) и второ – помага на юношите да приемат чувствата си, дори и тези, които са неудобни.

3.       3. Научете ги да управляват емоциите си.

Тийнейджърите често са изправени пред неща, които са извън техния контрол и това определено води до фрустрация. А фрустрацията е състояние, което е следствие от блокиране на желаното поведение и затова обикновенно поражда агресия. Тази агресия може да бъде:

·         Външна – насочена към фрустратора или ситуацията. Такова са например, изблиците на гняв, когато откажете да го (да я) пуснете на купон със съмнителни приятели.

·         Вътрешна – насочена към самия него, защото не се е справя, проявява страх или глупост. Тази вътрешна агресия е по-страшна, защото тя не се вижда на повърхността и може да доведе до отчаяние и депресия.

Затова първото, на което трябва да научите детето си е да разпознава какво може да бъде контролирано и какво не. Например, не могат да се нарушават правилата или договореностите в къщи, но може да се преговаря за тях.

Разбира се, това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи! Затова има специални програми за обучение в родителство, като например програмата STEP (Systematic Traning for Effective Parenting), на  Дон Дънкмаер и Гари МакКей и в която бихте могли да се включите.

Но има и по-прости начини, например като ги научите да използват техники, които няма да навредят на тях или на някой друг:

1.       Стимулирайте нагласите им към изкуство. Емоциите най-лесно се изразяват чрез изкуство – музика, рисуване, писане на разкази или стихове. Дори и самото ползване на изкуство (слушане на музика, четене на книги и стихове) може да и свърши работа.

2.       Физическа активност може да бъде продуктивна и да помогне на тийнейджърите да освободят чувствата си. Най-ефективни в случая са колективните спортове.

3.       Разговорите и моделирането на емоциите с професионалист, на когото имате доверие  (като училищен психолог), също могат да бъдат полезни както за освобождаване на чувствата, така и за придобиване на перспектива.

4.       Понякога тийнейджърите трябва да свалят натиска, който чувстват отвън и „просто да бъдат себе си“. Това трябва да се допуска и насърчава.

Когато правите гореописаното не забравяйте, че самите вие трябва:

·         Да използвате неосъждащ език. Най-лесно ще направите това ако успеете да отделите намерението и резултата от конкретното поведение. Стига намерението да е положително.

·         Да разговаряте „тук и сега“, без да давате примери от миналото или да правите негативни намеци за бъдещето.

·         Да подкрепяте независимостта, като давате алтернативи и  оказвате помощ

·         Да предоставяте избори и поставяте граници.

·         Винаги да показвате на детето си, че няма да го отхвърлите ако сгреши.

вторник, 31 май 2022 г.

 

КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА СИ ЗА ВОЙНАТ





Преди двайсетина години, когато работех активно по проекти на УНИЦЕФ, се срещнах с колеги, детски психолози от Хърватска, които все още се бореха с последиците от Югославската гражданска война и Войната за независимост на Хърватия. Тогава видях тяхното ръководство, озаглавено: „Как да говорим с децата си за войната“, което се превърна и в ръководство на УНИЦЕФ. Не му обърнах особено внимание, защото тази война вече бе приключила, а аз твърдо вярвах, че в бъдеще няма да се сблъскаме с такава около нас. Колко много се бях лъгал …

Ето, че дойде време да извадя това ръководство защото сега отново се сблъскваме с този проблем – как да говорим с децата си за войната близо да нас.

 

1.        Разберете какво знаят децата за войната и как се чувстват

 

Изберете време и място, когато можете да говорите спокойно и в позната за детето обстановка. Това може да бъде по време на вечеря, например, когато всички сте седнали заедно и децата ви могат да се отпуснат и да говорят свободно. (Но не говорете по темата  точно преди лягане.)

Добра отправна точка е да ги попитате какво знаят и как се чувстват. Някои деца може да знаят малко за случващото се и да не се интересуват от него, но други може да се тревожат мълчаливо. При по-малките деца рисуването, разказването на приказка и други такива могат да ви помогнат за започнете разговор.

Децата могат да се сблъскват с тревожна информация по много начини, така че е важно да знаете какво са научили и как се чувстват. Така ще е възможно да ги успокоите и потенциално да коригирате всяка неточна информация, на която може да са попаднали онлайн, по телевизията, в училище или от приятели.

Постоянният поток от смущаващи фотографии, клипове и заглавия може да ги накара да смятат, че кризата е навсякъде около нас. По-малките деца може да не правят разлика между това, което се показва по телевизията и собствената им реалност и може да вярват, че са в непосредствена опасност, дори ако конфликтът се случва далеч. По-големите деца може да са виждали тревожни неща в социалните мрежи и да се страхуват от това, че събитията могат да ескалират.

Много е важно да не омаловажаваме или отхвърляме техните притеснения. Ако те зададат въпрос, който може да ви се стори краен, като „Всички ли ще умрем?“, уверете ги, че това няма да се случи, но също така се опитайте да разберете какво са чули и защо се тревожат толкова за това. Ако можете да разберете откъде идва притеснението, е по-вероятно да успеете да ги успокоите.

И не забравяйте да признаете чувствата им и да ги уверите, че това, което изпитват е естествено. Покажете, че ги слушате, като им отделите цялото си внимание и им напомнете, че могат да говорят с вас или с друг доверен възрастен, когато пожелаят.

 

2.        Говорете спокойно и се съобразете с възрастта им.

 

Децата имат право да знаят какво се случва в света на възрастните, но отговорност на възрастните е да ги пазят от собствените си страхове си.

Вие познавате децата си по-добре от всеки друг. Използвайте език, подходящ за тях, наблюдавайте реакциите им и бъдете чувствителни към нивото им на тревожност. Ако видите, че то се повишава успокойте ги своевременно.

Нормално е ако вие самите се чувствате напрегнати или притеснени от случващото се, но имайте предвид, че децата разбират безпогрешно  емоционалните сигнали на родителите си, така че се опитайте да не споделяте излишно каквито и да било страхове с детето си. Говорете спокойно и внимавайте за езика на тялото си, като и за изражението на лицето си.

Доколкото можете, уверете децата си, че са в безопасност. Напомнете им, че хиляди хора по света работят усилено, за да спрат конфликта и да постигнат мир. 

Не забравяйте, че не е задължително да имате отговор на всеки въпрос. Винаги можете да кажете, че трябва да потърсите информация и можете да използвате това, за да го направите заедно с децата си, особено с по-големите.

Използвайте уебсайтове на реномирани новинарски организации или международни организации като УНИЦЕФ и ООН. Обяснете, че част от информацията онлайн не е точна и е важно да вярваме на  надеждни източници.

 

3.        Не дискриминирайте, старайте се да бъдете обективни.

 

Конфликтът, често, може да донесе със себе си проява на предразсъдъци и дискриминация, независимо дали срещу даден народ или цяла държава. Когато говорите с децата си, избягвайте етикетите като „лоши хора“ или „зли хора“ и вместо това насърчавайте емпатията към хората, които са жертва на войната и от двете страни.

Независимо къде се случва конфликта, той може да предизвика дискриминация между децата тук и сега. Проверете дали децата ви не са жертви или по някакъв начин да допринасят за тормоза на деца свързани с конфликта.

Напомнете на децата си, че всеки има правото да бъде в безопасност в училище и в обществото. Тормозът и дискриминацията винаги са погрешни и всеки от нас трябва да даде своя принос за разбирателството и взаимната подкрепа.

 

4.        Фокусирайте се върху подкрепата

 

Усещането да правиш нещо, без значение колко е малко, често може да донесе успокоение. Важно е децата да знаят, че хората си помагат с прояви на смелост и доброта. Намерете положителни истории, като например събиране на дрехи, помощи и др.

Вижте дали децата ви искат да участва в някакви акции на взаимопомощ. Може би биха искали да нарисуват картина или да напишат стихотворение за мир. Бихте могли да ги заведете на благотворително мероприятие за събиране на средства, писане на петиции и пр., но не водете децата си на митинги и други публични мероприятия, защото там често има актове на насилие.

 

5.        Приключете разговора за войната внимателно.

 

Когато приключвате разговора си, важно е да се уверите, че не оставяте детето си объркано и напрегнато. Опитайте се да оцените нивото му на тревожност, като наблюдавате езика на тялото, като прецените дали поведението, думите, настроението им са обичайните.

 

       6.   Продължавате да се интересувате от чувствата на децата си във времето.

 

Докато конфликта и новините за него продължават, трябва и вие да следите за емоционалното състояние на децата си и дали у тях са възникнали нови въпроси, които биха искали да споделят с вас. Ако детето ви изглежда притеснено или тревожно за случващото се, следете за всякакви промени в поведението или чувствата му, като стомашни болки, главоболие, кошмари или затруднения със съня.

 

Децата имат различни от нас реакции към нежелани събития и някои признаци на дистрес може да не са толкова очевидни. По-малките деца могат да станат по-прилепчиви от обикновено и постоянно да търсят вашето внимание, докато тийнейджърите могат да проявят ярост или гняв. Много от тези реакции са само за кратко и са нормални реакции на стресови събития. Ако тези реакции продължават повече  време (2-3 седмици), детето ви може да се нуждае от специализирана помощ.

 

 

7.        Ограничете потока от новини

 

Имайте предвид, че и децата ви постоянно са под въздействието на новините, а  социалните мрежи, телевизията и др. са пълни с тревожни заглавия и смущаващи изображения. Помислете си как да спестите това, особено за по-малките. И първото е да не говорите с други хора и в тяхно присъствие за нещата, които се случват. Дори и да изглежда, че не ви обръщат внимание, те със сигурност трупат напрежения.

С по-големите деца можете да използвате новините, като повод да обсъдите на какви източници могат да имат доверие.

И доколкото е възможно, опитайте се да създадете на децата си позитивна среда – играйте с тях, разхождайте се, идете на кино… Просто бъдете заедно.

 

8.        Грижете се за себе си

 

Ще  помогнете на децата си по-добре да се справят, ако и вие самите се постараете да направите същото. За тях е важно да знаят, че вие сте спокойни и се контролирате.

 

Ако се чувствате тревожни или разстроени, отделете време за себе си, поговорете с други членове на семейството, приятели и доверени хора. Внимавайте за това как следите новините: опитайте да го правите на порции, през определено време, вместо да сте постоянно онлайн. Доколкото можете - отделете време да правите неща, които ви помагат да се отпуснете и да се възстановите.

 

Вчера тринайсет годишният ми внук, когото не бях виждал известно време, идвайки на гости ме гледаше странно. Попитах го какво му става, а той отговори: „Ще ти кажа, когато ти ми кажеш на коя страна си…“ Тогава се сетих за това ръководство.