Основни принципи на естествените и логическите последствия (продължение)

 

Понякога пиша с ентусиазъм и нещата се случват от само себе си. Друг път, защото съм обещал да обсъдим дадена тема. Тогава е по-тегаво, защото трябва да търся думите не само в главата си, а и в различни източници. Има и трета причина – когато видя, че нещо съм пропуснал и трябва непременно да го допълня.

Е това е третия случай. Препрочитайки последната си статия за основните принципи в прилагането на естествените и логическите последствия, осъзнах, че нещо съм забравил. Затова реших сега да допиша пропуснатото. Но нека първо пак да повторя, че в съвременното родителство, последствията са единствения метод, който може да помогне на детето ви да порасне като осъзнат и отговорен човек. А защо е така? Е, това вече съм го писал достатъчно много пъти….

 Ето още няколко неща, които следва да направите за да ви се получат последствията:

 1.Осигурете възможност за избор

 Изборът е най-важното при използването на логическите последствия. Вие трябва да предложите алтернатива, но и да приемете избора на детето си. Иначе това не е вариант, а заплаха. Нещо от рода: „Ако не махнеш този телефон, ще те изгоня от масата?“ И тонът на родителите е много важен в случая. Той трябва да внушава респект, ясна позиция, одобрение и доброжелателност. Много е важен и изборът на конкретните думи.

Например: "Рали, ние сме седнали заедно да вечеряме. Ти можеш да седнеш с нас, като оставиш телефона си или да отидеш с него в стаята си. Сама реши какво ще направиш.";

Тук изборът е очевиден и конкретен. Но някои логически последствия предполагат бъдещи намерения и последствията могат да не са толкова ясни: "Влади, ти вече знаеш как да си нагласяваш будилника (или телефона) за съответния час и от утре сам ще отговаряш за ставането си сутринта." Така вие ясно декларирате, че повече няма да се занимавате с буденето на сутринта и всички разправии свързани с това. А алтернативата е синът ви да закъснее за училище, което макар и да ви тревожи, ще трябва да го преодолеете.

 2.Винаги давайте да се разбере, че можете да промените решението си по-късно.

 Ако не сте гъвкави и не променяте решенията си когато и детето промени поведението си, то превръщате последствието в отмъщение или наказание. Сега си представете продължението на първия пример по-горе: След вашето послание, Ралица сърдито отива с телефона в стаята си. Но след пет минути е размислила и се връща. Ако и кажете, че вече е изпуснала момента и няма да вечеря с вас, то вие изцяло зачерквате резултата от последствието. Давайки възможност на децата да избират, те често решават да изпробват границите които сте им поставили. Приемете това като даденост и не им се връзвайте. Добре би било да подскажете каква ще е промяната още от самото начало. Ето един пример:

Вие (безизразно): "Габи, виждам, че не си си оправила стаята, както бяхме говорили. Приемам, че днес не желаеш да излизаш от къщи, но можеш да направиш това утре."

 3.Ако няма промяна, удължете времето, след което детето може да опита отново.

 Ако детето ви продължава да не спазва уговорките, вие можете спокойно да му кажете, че още не е готово да бъде отговорно и последствието ще продължи до съответната промяна.

"Разбирам, че все още забравяш да си подредиш стаята и следователно смяташ да не се виждаш с приятелките си. Но можеш след ден два да решиш друго."

В тези случаи не е необходимо да казвате нищо повече, освен за да увери детето си, че то ще има и друга възможност да опита отново и да реши само, кога може да направи това. От това не следва, че вие ще му се сърдите или че ще го обичате по-малко.

 И пак да ви припомня - за да бъдете сигурни, че действията ви не са наказание, а израз на логическите последствия то:

• Покажете широтата на разбиранията си и максимална гъвкавост;
• Дайте възможност на детето ви да направи самостоятелен избор и приемете детското решение каквото и са е в този момент;
•  Използвайте приятелски тон, който изразява добронамереност;
• Уверете се, че последствието е в логическа връзка с лошото поведение.

И ако все пак нещата не се получават, обадете ми се. Никога не съм твърдял, че е лесно да бъдеш родител 😊

ЕСТЕСТВЕНИ И ЛОГИЧЕСКИ ПОСЛЕДСТВИЯ - ТОВА ПЪК КАКВО Е?

 

Постоянно пиша и говоря, че съвременните методи на възпитание не предполагат наказания и награди, а естествени и логически последствия, от които детето се учи само, изгражда опит и поема отговорности, които ще му бъдат особено полезни в живота му като възрастен. Но от нещата които ме питат родителите в процеса на консултиране разбирам, че научаването и прилагането на този метод не е толкова лесен, колкото на мен ми се струва. А и аз стоя от страни, не съм емоционално включен в техните взаимоотношения в къщи и всичко ми изглежда сякаш по-лесно. Затова нека по-подробно обсъдим начина на прилагане на тези последствия, така както ги описва техния откривател, американският психолог Рудолф Драйкурс:

 Най-напред те са естествени и логически:

 Естествените следват от нормалния ход на нещата и се прилагат когато става дума за конкретни неща в ежедневието и когато детето не е в непосредствена опасност. Например, отказва да си сложи ръкавици в студа и ръцете му замръзват. Тогава вместо назидателното: „Аз какво ти казах!“, просто му подайте ръкавиците, защото и без да ви го казва, детето вече е направило необходимия за себе си извод.

Логическите са по-сложни, защото се отнасят до опосредствани неща, които не са пряко видими и разбираеми за детето: Неподредената стая не му пречи. Пречи на вас, защото не можете да почистите, да отделите мръсните от чистите дрехи, защото унищожава играчките си и пр. Освен това се опасявате, че така ще стане безотговорен човек, което ще му пречи като възрастен. Но това детето ви няма как да види, защото няма необходимия опит и които не се придобива като му крещите и го наказвате.

 Основните принципи на естествените и логическите последствия:

Изследвайте детските цели, поведение и емоции. Вече говорихме подробно за целите на дезадаптивното поведение и как да ги разберем. (Те са описани подробно в статията ми: „Защо детето ни е непослушно?“, която можете да намерите в този блог.)  Естествените последствия са ефективни независимо от целта на детето. Те са резултат от реалността на природата и не изискват особена намеса от страна на родителите. Но логическите последствия са резултат от възможността детето само да изпита реалните въздействия на социалното обкръжение и затова не са особено подходящи за деца, които са озлобени и търсят реванш от родителите си. Дете, чиято цел е власт или отмъщението обикновено гледа на логическите последствия като на случайно наказание. Преди да ги използвате в този случай  би трябвало да се опитате да прилагате доброжелателно отношение, насърчаване и подкрепа. Ще трябва да отложите някои от методите, които ще ви придложа, докато отношенията ви се подобрят. Или да се консултирате първо със специалист.

 Бъдете настойчиви и доброжелателни. Повечето от родители с които работя са или настойчиви или доброжелателни, което ги прави неефективни. Затова и се старая да ги науча да правят това едновременно. Например, мекият тон, с който се обръщате към детето, показва желание да сте доброжелателни, докато проверката на изпълнението е настойчивост. Не мислете за настойчивостта като строгост или грубост. Строгостта е свързана с контрола над детето, а настойчивостта е отношението към неговото решение. Ето един пример за настойчивост: "Съгласен съм Боби да остане у нас за да учите заедно по математика (с доброжелателен тон), но само ако ми покажете после решените задачи". (като задължително ги проверявате).

 Не се опитвайте да бъдете "добър родител". Въздържайте се от прекалено обгрижване (свръх протекция). Оставете детето само да изпита само последствията от собствените си решения. Позволявайте детето да поема отговорности, отговарящи на възрастта му.

 Бъдете последователни в действията си. Въпреки, че нито един човек не може да е напълно последователен, старайте се да реагирате по адекватен и последователен начин на поведението на децата ви. Така те ще знаят какво могат да очакват от вас, за да вземат съответните решения в поведението си. И когато променяте методите си на възпитание, очаквайте в първия момент детето ви да е изненадано.  Спомням си как на четвъртата среща в тренинга за родителство (правя и такива) една от майките в групата сподели, че седем годишният и син я посреща вечерта с думите: „Мамо ти кога ще ми се караш?“

Отделяйте нарушението от неговия извършител. Опитвайте се винаги, независимо какво е направило, да показвате на детето си, че вие го уважавате като един малък човек. Неуважителното, подигравателното или подценяващото отношение към детето ще превърне веднага вашето последствие в наказание. Ето един пример: Бащата гледа интересно за него предаване по телевизията, а двете му деца през цялото време се карат и бият. Той не издържа и им казва: "Вие двамата или престанете веднага или напуснете хола! Опитвам се да гледам!" Децата се умиряват за кратко, но скоро бъркотията започва отново. "Е добре, вече ви казах нещо. Вие сте отвратителни. Затова напуснете стаята докато свърши предаването" - заповядва им той. Защо действията на бащата не дават желания резултат? Вероятно защото той не успява да разграничи извършителя от извършеното. Затова жестовете и думите му звучат като наказание. Така приравнява личността на децата си с постъпката им.

 Насърчавайте независимостта. Децата ви ще придобият умения да поемат отговорност, ако ги оставите да бъдат независими. Най-доброто, което можете да направите за тях, е да им помогнете да придобият тази самостоятелност. Просто избягвайте да вършите нещата, които те и сами могат да направят. Например: Майката подарява на шест годишната си дъщеря пъзел. Тя самата много обича да ги реди и затова пита дъщеря си дали може да се включи в подреждането. Детето с радост се съгласява. Но скоро, увлечена в играта, майката напълно изолира дъщеря си и сама прави всичко. „Виж колко хубаво стана“ – казва тя накрая. „Глупости - отговаря детето - пъзълите са глупави. Мразя ги!“ Майката е искрено изненадана.

 Избягвайте съжаленията. Много родители избягват да възлагат на децата си по-трудни задачи, защото им е жал, че децата ще се измъчат. Съжалението е особено вредно отношение към детето. То започва да си мисли, че е глупаво и че не е в състояние да се справя с трудностите. Родители, които прекалено щадят децата си, значително усложняват бъдещия им техния живот, защото формират в тях приучена безпомощност. Поемането на детските отговорности карат родителя да се чувства значим, но това е за сметка на детето. Съжалението и съпричастието не е едно и също. Ние можем да бъдем съпричастни с  децата си и да им покажем, че разбираме чувствата им, защото ги обичаме. То ще им даде увереност, докато напротив, съжалението ни ще ги прави по-слаби.

 Не се ангажирайте с мнението на околните. Много родители се притесняват да използват последствията като метод на възпитание, защото се страхуват от неодобрение в собственото си обкръжение - родители, близки, познати, съседи, учители и пр. Каквото и да се случва, помнете, че поведението на децата не отразява задължително личността на родителите им. Много често околните се опитват да ни държат отговорни за всичко което нашите деца правят, но такива неща са най-малкото некоректни. Родителите не могат да са отговорни за цялостното поведение на децата си.

 Винаги търсете източника на проблема. Родителите често приемат за свои проблемите, които фактически са на децата им. За да винаги търсете, чий е проблемът и действайте съобразно с това.

 По-малко приказки, повече действие. Родителите с които работя намаляват много ефекта от промените във възпитателните модели с прекалено много приказки. Така децата много лесно се превръщат в "глухари" и им е все едно каква им приказвате. Ако използвате логическите последствия, говорете възможно по-малко и използвайте силата на въздействията.

 Откажете се от наказанията и насилието. Определете границите на детето и го оставете само да реши как ще се разположи в тях. Старайте се да чувате и приемате решенията на децата си. Не се налагайте, защото целта ви не е да си съперничите, а да ги направите по-отговорни. Ето един пример: Деветгодишния Николай се е разбрал със свой приятел да отидат в близкия парк да карат скейтборд в събота. Определили са си среща в един часа следобед. Майка му го пуска да отиде стига да си почисти стаята. Ники се съгласява, но пропилява по-голямата част сутринта на компютъра. Така и не си свършва работата до един часа. Когато отива да си вземе скейта установява, че майка му го е прибрала: „Съжалявам Ники – казва тя - но ти не си оправи стаята и не можеш да отидеш в парка днес“. „ Но мамо!- моли се Ники - Не мога ли да свърша тази работа като се върна?“ „Не, защото се разбрахме, че ще си готов преди да тръгнеш“ - отговаря майка му. „Моля те, мамо - разплаква се Ники - толкова време искам да караме заедно. Моля те пусни ме.“ В този момент майката излиза от стаята и така Николай не успява да я включи в спора. И  постъпва правилно - тя нито отстъпва пред молбите на сина си, нито влиза в спор с него. Тя го оставя сам да реши как да реагира на забраната. След като не желае да си почисти стаята, логично е или да остане в къщи или да си свърши работата преди да излезе. Доброжелателно но настойчиво майката следва логическите последствия от решенията на сина си.

 Поделяй отговорността. Когато децата ви направят някоя беля, не се опитвайте да откриете виновника, защото погрешното решение само може да засили съперничеството между тях. Нека всички поделят отговорността. Нека сами решат как да се справят с проблема и не се подвеждайте от оплакванията им. Например, бащата постоянно намира различни боклуци в хола (обвивки от бонбони, семки, мръсни чаши) след като децата са били там и са гледали телевизия. Той им казва, че ако искат да ядат пред телевизора, то трябва да си почистват след това. На следващата вечер той намира хола почистен, освен оставените на масата пуканки и мръсни чаши. Той правилно решава повече да не позволява на децата да ядат в хола като по този начин се надява те да си поделят отговорността и да се договорят как отново да спечелят неговото доверие.

 В следващата част, ще обсъдим и етапите, които трябва да следваме в прилагането на последствията. До скоро.

ДА ПОГОВОРИМ ЗА КИБЕР ПРИСТРАСТЯВАНЕТО

 

    Нека започнем от хаоса и тъмнината. (В края на краищата така започва и Библията.) Но тук става дума за хаоса в терминологиите на пристрастяването към всичко, свързано с компютрите, телефоните и Интернет технологиите.

Като практически психолог, занимаващ се главно с консултиране на деца и юноши, за мен е важно да имам ясно разбиране за проблема, за да мога да открия неговия генезис, развитие и решение. Но в терминологията такова разбиране няма. Някои го наричат „болестна зависимост“, но такава зависимост не е официално отбелязана в Наръчника на психическите заболявания (на Американската психиатрична асоциация), а в Международната класификация на болестите (ICD-11) е включено само пристрастяването към видео игри при възрастни. И както справедливо отбелязва директорът на Центъра за обучение и развитие към Child Mind Insititute в Ню Йорк – д-р Matthew M. Cruger, „При зависимостите имате вещество, което променя начина, по който реагирате и ви кара да разчитате на него за да функционирате. Това не се случва тук. Не се развиват и по-високи нива на толерантност. Не се нуждаете от все повече време пред екрана, за да може да съществувате.“

За да се опишат проблемите при използването на кибер технологиите има и всякакви други термини като:

• Интернет зависимост
• Натрапчиво използване на Интернет   
• Зависимост от интернет игрите 
• Проблемно използване на интернет  
• Пристрастяване към видеоигри  
• Използване на патологични технологии 
• Пристрастяване към онлайн игри  
• Зависимост от мобилен телефон  
• Пристрастяване към социални мрежи 
• Зависимост от интернет порнография.

     През 2017 г. американският детски психиатър д-р Aric Sigman въвежда термина „Разстройства на зависимостта от екрана“ (SDD) или „Екранна зависимост“ с идеята, че обединява всички изброени по-горе. Но аз не съм особено очарован от това.

В 40 годишната си практика съм успял да проследя всичко свързано с дигиталната ера. Пред очите ми се появиха персоналните компютри, развиха се компютърните игри, появи се Интернет, мобилните смартфони, социалните мрежи и пр. Смениха се три поколения деца и юноши – Y (Милениумите), Z и сега Alpha. И не виждам как екранът предизвиква зависимост. Има ли зависимост тогава от кино екрана или телевизионния екран? 

Нека обобщя: за да е зависимо, означава детето  не само да прекарва повече време пред компютъра от това, което очакват родителите му, но и това да измества всички други дейности, характерни за възрастта, като общуването с връстници, спорт, училище – дори хигиена и сън. Тоест юноши, които изтласкват всичко останало от живота си. Но такива юноши няма или ако има, причината е другаде (аутизъм, обучителни затруднения, депресивни състояния, употреба на наркотични вещества), а Интернет просто маскира първопричината. 

Но пък терминът „зависимост“ много се харесва на родителите, които по този начин са готови да свалят своята отговорност за това, че не общуват достатъчно с децата си. А и обществото като цяло има нагласата да патологизира нормалното поведение на тийнейджърите (и така е било във всички времена и народи). Още повече, че последните две поколения деца и юноши – Z и Alpha (родени съответно след 1997 и 2010 гг) са изцяло потопени в света на кибер технологиите, които за техните родители са само средство, а не част от съществуването им.

Новите поколения и кибер технологиите

       През 90-те години на двадесети век, американските изследователи William Strauss и Neil Howe въвеждат спорната теория за повтарящия се цикъл на поколения, свързани с промяната на конкретен архетип на обществото. Всяка промяна на този архетип отваря нова ера (наречена обрат) с продължителност около 15–20 години, в която съществува определен социален, политически и икономически климат и обществени настроения. Проследяването на поколенията започва от 1914 г. (т.нар. „Изгубено поколение“) до днес. Въпреки, че търпи много критики, тази теория се налага все повече, особено в западния свят, защото дава някаква хронология на различните исторически модели на поведение в обществото. 

        За да бъда честен, аз изобщо не приемах на сериозно теорията на Strauss–Howe. Смятах я за нещо като „социален хороскоп“, докато не се сблъсках челно с нея.

       А се случи следното: преди около 5 години ми бе възложено да оценя потенциала на група млади хора, които кандидатстваха за стажантски позиции в голяма българска компания. Това бяха първите от поколението Z, които излизаха на пазара на труда.

Оценката на потенциала е стандартизирана процедура, която се прави с няколко вида методи, включително и с психологически тестове. Един от важните за мен е тестът за обучителни способности, който надеждно може да предскаже колко бързо един млад човек може да се адаптира в  бизнес среда, учейки нови неща и овладявайки съответните компетентности.

        Каква бе изненадата ми, когато резултатите на тези стажанти се оказаха значимо по-ниски от тези на стандартната извадка от други възрастни. А би трябвало да е обратно, предвид факта, че са по-млади и гъвкави. 

     В другите оценки също имаше разлики. Стажантите бяха по-големи индивидуалисти, по-интровертни, но активно търсещи социални контакти, а кариерната им мотивация бе насочена главно към постигане на стил на живот, балансиращ кариерата със свободното време.  Изненадите бяха много и това ме накара да се разровя по-подробно в изследванията за това поколение по света и събрах достатъчно доказателства, че получените от мен резултати са адекватни. Най-важното от тях бе, че това първо родено в дигитална среда поколение възприема света и се учи по различен начин. Докато по-старите поколения учехме главно по абстрактно-логически схеми (така както се преподава в училище), то поколението Z преоткри активното учене (Jerome Bruner), в което детето вместо да изучава пасивно съдържанието, открива, свързва и пренарежда стимулите, за да ги адаптира към своята познавателна схема. Нещо като пъзел, който може да не трупа много конкретни знания, но стимулира и развива креативността. Пример за това е фактът, че в последните двадесет години всички световни турнири по математика и информатика се печелят от деца и юноши, учещи в Китай, където достъпа до Интернет е регулиран и ограничен. Но по иновации страната е едва на 16 място в света. Водещи са Швейцария, Финландия и Южна Корея, които са водещи и по достъп до Интернет.

    С две думи – първото дигитално поколение порасна и успешно завършва образование и започва кариера. И то не е по-лошо от останалите поколения, макар и по-различно.

   Какво ще се случи при поколението Alpha не знам. Има много и противоречащи си изследвания. Повечето от децата от това поколение са още в началното училище. Те са свързани с дигиталните технологии още от люлка и това вероятно също ще се отрази върху тяхното обучение и общуване, ще ги прави различни, но не вярвам да са по-малко успешни. (Стига да не преживеят още една пандемия)

 Моето определениe

 

           Да се върнем към определенията. Аз предпочитам да говоря закибер пристрастяване (cyber addictive behaviours - CAB), като процес, който се развива във времето и не достига фаза на зависимост при децата и юношите, както е при използването на наркотични вещества, напри-мер. Освен това прилагателното cyber (кибер на български) обединява представите за компютри и компютърни мрежи, (като Интернет) и не си занимава с екрани 😊. Да не забравяме, че има и хо-ра, които се пристрастяват към компютрите и телефоните си дори като хардуер. Те постоянно следят  новостите на компютърния пазар и не могат да се успокоят докато нямат най-новите джаджи – най-бързия процесор, най-добрата видео карта или последния модел iPhone. Но това също не се отнася пряко до децата, тъй като те нямат необходимите средства да купуват всичко това.

 Фази в развитието на кибер пристрастяването (cab)

         Мога да кажа, че CAB преминава през различни фази и в зависимост от това може да имаме различна стратегия за справяне при децата и юношите. Критерий за това най-често е спазването на приетите норми или правила за употреба. Такива има разписани например от American Academy of Pediatrics (AAP). Това не означава определено време в минути и часове, а разумни ограничения в свободното време. Правила, които са обсъдени и определени заедно с децата, например на седмичния семеен съвет. (Те, разбира се, трябва да важат и за вас). Тези правила биха могли да определят неща като:

• Обозначаване на пространства без медии, като спалнята или столовата по време   на вечеря.Не използване на Интернет по време на неща, които правите заедно – излети,  разходки, хранене навън и пр.
• Семейни събирания и срещи с приятели.
• Вечер и сутрин преди и след определени часове, които могат да са различни през   уикенда или събота и неделя, но не отнемат от времето за почивка=
• Правила за ползване на смартфон в училище. (Тъй като в обществените училища   ги има, но те почти никъде не се спазват).

 Първа фаза – Повишена употреба.

Щом децата ви активно са участвали във въвеждането на правила и се стараят да ги спазват през повечето време, то всичко е наред. Но ако понякога се опитват да ги заобикалят, капризничат и се сърдят, когато им ги напомняте или се крият от вас, то вече имаме повишена употреба. При това интересите им към спорт, срещи с приятели, забавните неща, които правите заедно се запазват. 
        Това, което може да направите е да приложите последствията, които сте договорили, но без да прибягвате до наказания. Не бива да превръщате ползването на компютъра или телефона в наказание или награда за добро поведение. Технологиите са изключително привлекателни за децата и ако станат предмет на „възпитателна мярка“ ги правите още по-желани, като по този начин увеличавате шансовете детето да ви манипулира.

 Втора фаза – Прекомерна употреба

При тази фаза детето или юношата не се разделят с телефона или се заседяват пред компютъра, като често пренебрегват правилата, които сте въвели заедно. Оправдават се с учене, спешни проблеми с приятели и съученици и пр. Отказват да ви слушат и предизвикват скандали и препирни. В същото време се забелязва спад във времето, което прекарват с приятели, спорт и др., но не страдат училищните постижения.

Почти сигурно е, че трудно можете да се справите сами. Опитайте да разговаряте повече с детето за неговите интереси извън кибер технологиите и ги стимулирайте. Прекарвайте повече време заедно с неща, които са интересни и привлекателни за децата и юношите, като новите настолни игри или посещение на ескейп стая. Опитайте се да предоговорите правилата, като въведете и нови последствия.

 Трета фаза – Пристрастяване

Тази фаза съм наблюдавал само при юноши в горна училищна възраст (14 -19 г.). Тук не важат никакви правила и ограничения. Телефонът е винаги в ръката, а игрите в мрежа могат да са по цяла нощ. Срещите навън с приятели намаляват, училищния успех страда, често дори не се ходи на училище с дни.

Тук не бихте могли да се справите сами по никакъв начин, защото това пристрастяване всъщност прикрива редица личностни и междуличностни, често и семейни проблеми, които са се натрупали така, че юношата по-скоро се опитва да избяга от реалния свят, където се чувства неудачник, в един виртуален свят, където може да бъде успешен по много начини и да се преобрази в когото си иска. Един случай като пример за това:

П.Н. на 14 години, ученик 8 кл. в елитна математическа гимназия. Повече от седмица не ходи на училище. Излиза сутрин и вместо на училище отива в компютърен клуб. Играе до ранния следобед и се връща в къщи, все едно нищо не се е случило. И преди е имал проблем с игрите, затова баща му прибира скъпия геймърски компютър и смартфон.

П.Н. е дребен за възрастта си, затворен и дистанциран. Единствено дете. Добър математик и без проблем влиза в елитна гимназия. Винаги е предпочитал компютъра пред общуването с връстниците, но за родителите му това не е било проблем („Ще стане IT“) .

От няколко месеца обаче, стои основно пред компютъра и играе Call of Duty, понякога по цяла нощ. Хвали се, че е много „надобрял“ и го търсят отбори от целия свят. Родителите му (юристи работохолици) започват да се притесняват за успеха му в новата гимназия, а когато разбират, че ходи без домашни и има ниски оценки му прибират компютъра и смартфона „докато не се стегне“. В резултат момчето започва да играе в клуб и да бяга от училище.

Първите месеци в елитна гимназия са много трудни за всяко дете. Всички ученици са с висок успех, повечето лидери в предишното училище, и настава тежка конкуренция. По-късно това съперничество изгражда успешни хора и приятелства, но не при всички. Някои не успяват да се адаптират и се изолират. П.Н. не намира приятели и подкрепа в училище и затова търси нещо друго, което да го направи значим в неговите очи и тези на другите. И това е Call of Duty, играта която му осигурява успех и приятелства. Извън нея се чувства никой.

Справянето с подобен проблем изисква както ангажираността на семейството, така и помощ от училището. На първия етап постигнахме договореност с родителите за причините това да се случва и стъпките за излизане от порочния кръг. Споразумяхме се за връщане на компютъра, нови правила, както и какво ще следва, ако някои от договореностите не се спазват.

На втория етап потърсихме общи неща, които могат да се правят заедно в семейството, като родителите обещаха да намерят време за това. Оказа се, че на всички би им било интересно да играят на настолни куестове и дори си определиха време през седмицата за това. Намериха и други общи неща, като музиката и концертите, например.

За третия етап помогна училището. Колегата училищен психолог се отзова и поговори в класа за проблемите на техния съученик. Както и очаквахме, повечето деца откликнаха и започнаха да го канят да се прибират заедно от училище, на общи срещи и събирания. Скоро всичко си дойде на мястото, освен мечтата на момчето като порасне да стане професионален геймър. Надявам се, че му е минало.

 Превенцията е най-добрата терапия

         Всичко сме съгласни с това. Ето защо, заимствайки от препоръките на The Child Mind Institute бих посъветвал родителите да правят следното, в зависимост от възрастта:

 Ранно детство (0-4 г.)

        Производителите бързо се усетиха, че дори и на най-малките деца им трябва някоя IT джаджа. „Вместо да посяга към телефона на майка си, не е ли по-добре да сложите таблет в количката или кошчето?“, препоръчват те.

Но American Academy of Pediatrics са категорични – избягвайте гледането на телевизия и други развлекателни медии ако детето ви е под 18 месеца. След това постепенно бихте могли да го включвате в гледането на конкретни програми и специализирани забавни клипове, но заедно с вас, за да можете да обяснявате и отговаряте на въпроси. Освен това:

•  Бъдете пример на децата си, защото в тези години вие сте основния обект за подражание. Малките деца забелязват всичко  - така се учат. Още преди детето ви да има собствен телефон или таблет, покажете му как трябва да ги използва и къде не. Не проверявайте съобщенията си на масата за вечеря. Гледайте хората, когато разговаряте, а не в телефона си и пр.

•  Един от най-важните модели за развитие на интелекта на малките деца е т.нар. „свободна игра“, където те решават какво да правят и как да го правят и играят просто заради самата игра. Но това може да стане само с традиционни играчки, а не с електронните, за да стигнат до следващото ниво или да научат някое конкретно умение. Децата трябва да изпитат забавлението, да измислят свои собствени правила и да ги нарушават, докато се усъвършенстват.

•  Оставете таблета у дома. Въпреки че са полезни по време на дълго пътуване с кола или самолет, на таблетите и другите екранни устройства не им е мястото в количката или колата. За децата е важно да имат възможност да се огледат и да намерят забавление в реалния свят.  (Четири годишната ми внучка се вози в колата към морето. „Янче, я виж конче“, казва леля й, седяща до нея. Яна вдига глава от таблета, поглежда през прозореца и отговаря: „Да, съвсем като истинско!“ и отново навежда глава към екрана.)

         Деца в ранна училищна възраст (5-11)

Старайте се да не губите контактите с децата си, когато гледат или играят на нещо:

• Провокирайте тяхната активност. Осигурете алтернатива, ако виждате проблемни взаимоотношения (включително приятелства) или нереалистични стандарти за външния вид.
• Въведете родителски ограничения. Обяснявайте защо го правите. Така децата няма да се стремят да ги заобикалят.
• Подкрепяйте всяко забавление без технологии – разходки, спортуване, четене на книги, срещи с приятели, защото разнообразието е важно за балансирания живот.
• Насърчавайте децата си да развиват широк кръг от интереси. Моделирайте и себе си, като правите това. Нека децата ви видят как четете книга, майсторите нещо или се занимавате с хобито си. И накрая, обяснете, че тези неща са също толкова интересни, колкото и времето пред екрана. Не ги представяйте като алтернатива, а като нещо различно.
• Бъдете готови децата ви да открият порното. Една четвърт от мрежата е пълна с подобно съсържание, така че не може да го игнорирате. Рано или късно децата ще попаднат на него. Затова по-добре да говорите с тях за това какви са тези сайтове и защо се правят. Ако го чуят от вас, тогава ще бъде много по-вероятно да ви помолят да им обясните какво виждат онлайн или чуват от приятели на улицата. И ако гледат порно, нека знаят, че видяното е далеч от реалността, а истинския секс е част от привличането и любовта.

 Тийнейджъри (12+)

Продължавайте да разговаряте с децата си и да ги съветвате как да използват най-добре технологиите. Децата ви вече имат собствени устройства и много собствени интереси, за които е добре да споделят. Въпреки че порастват, те все още имат нужда да говорят с вас, не само с приятелите си. 

И още:

      Няма как да избягаме или да се скрием от технологиите. Трябва да ги приемем такива каквито са и да се опитаме да извлечем максимална полза от тях, като учим и предпазваме децата си от капаните, които могат да им поставят като им даваме алтернативи и възможности да развиват потенциала и способностите си. И да ги убедим, че технологиите са само част от богатствата на света, който ни заобикаля.

 

Откъс от моя доклад на международната конференция:

 Докосни света „Извън мрежата“