Постоянно пиша и говоря, че съвременните методи на
възпитание не предполагат наказания и награди, а естествени и логически последствия, от които детето се учи само,
изгражда опит и поема отговорности, които ще му бъдат особено полезни в живота
му като възрастен. Но от нещата които ме питат родителите в процеса на
консултиране разбирам, че научаването и прилагането на този метод не е толкова
лесен, колкото на мен ми се струва. А и аз стоя от страни, не съм емоционално
включен в техните взаимоотношения в къщи и всичко ми изглежда сякаш по-лесно. Затова нека по-подробно обсъдим начина на прилагане на тези
последствия, така както ги описва техния откривател, американският психолог Рудолф
Драйкурс:
Най-напред те са естествени и логически:
Естествените
следват от нормалния ход на нещата и се прилагат когато става дума за конкретни
неща в ежедневието и когато детето не е в непосредствена опасност. Например,
отказва да си сложи ръкавици в студа и ръцете му замръзват. Тогава вместо назидателното:
„Аз какво ти казах!“, просто му подайте ръкавиците, защото и без да ви го
казва, детето вече е направило необходимия за себе си извод.
Логическите са по-сложни, защото се отнасят до опосредствани неща,
които не са пряко видими и разбираеми за детето: Неподредената стая не му
пречи. Пречи на вас, защото не можете да почистите, да отделите мръсните от
чистите дрехи, защото унищожава играчките си и пр. Освен това се опасявате, че
така ще стане безотговорен човек, което ще му пречи като възрастен. Но това
детето ви няма как да види, защото няма необходимия опит и които не се придобива
като му крещите и го наказвате.
Основните принципи на естествените и логическите
последствия:
Изследвайте детските цели, поведение и
емоции. Вече говорихме подробно за целите на дезадаптивното
поведение и как да ги разберем. (Те са описани подробно в статията ми: „Защо детето ни е непослушно?“, която
можете да намерите в този блог.) Естествените
последствия са ефективни независимо от целта на детето. Те са резултат от
реалността на природата и не изискват особена намеса от страна на родителите. Но
логическите последствия са резултат от възможността детето само да изпита
реалните въздействия на социалното обкръжение и затова не са особено подходящи
за деца, които са озлобени и търсят реванш от родителите си. Дете, чиято цел е власт
или отмъщението обикновено гледа на логическите последствия като на случайно
наказание. Преди да ги използвате в този случай би трябвало да се опитате да прилагате
доброжелателно отношение, насърчаване и подкрепа. Ще трябва да отложите някои от
методите, които ще ви придложа, докато отношенията ви се подобрят. Или да се
консултирате първо със специалист.
Бъдете настойчиви и доброжелателни. Повечето от родители с които работя са или настойчиви
или доброжелателни, което ги прави неефективни. Затова и се старая да ги науча
да правят това едновременно. Например, мекият тон, с който се обръщате към
детето, показва желание да сте доброжелателни, докато проверката на
изпълнението е настойчивост. Не мислете за настойчивостта като строгост или
грубост. Строгостта е свързана с контрола над детето, а настойчивостта е
отношението към неговото решение. Ето един пример за настойчивост:
"Съгласен съм Боби да остане у нас за да учите заедно по математика (с доброжелателен
тон), но само ако ми покажете после решените задачи". (като задължително
ги проверявате).
Не се опитвайте да бъдете "добър
родител". Въздържайте се от прекалено обгрижване
(свръх протекция). Оставете детето само да изпита само последствията от
собствените си решения. Позволявайте детето да поема отговорности, отговарящи
на възрастта му.
Бъдете последователни в действията си. Въпреки, че нито един човек не може да е напълно
последователен, старайте се да реагирате по адекватен и последователен начин на
поведението на децата ви. Така те ще знаят какво могат да очакват от вас, за да
вземат съответните решения в поведението си. И когато променяте методите си на
възпитание, очаквайте в първия момент детето ви да е изненадано. Спомням си как на четвъртата среща в тренинга
за родителство (правя и такива) една от майките в групата сподели, че седем
годишният и син я посреща вечерта с думите: „Мамо ти кога ще ми се караш?“
Отделяйте нарушението от неговия
извършител. Опитвайте се винаги, независимо какво е
направило, да показвате на детето си, че вие го уважавате като един малък човек.
Неуважителното, подигравателното или подценяващото отношение към детето ще
превърне веднага вашето последствие в наказание. Ето един пример: Бащата гледа
интересно за него предаване по телевизията, а двете му деца през цялото време
се карат и бият. Той не издържа и им казва: "Вие двамата или престанете
веднага или напуснете хола! Опитвам се да гледам!" Децата се умиряват за
кратко, но скоро бъркотията започва отново. "Е добре, вече ви казах нещо. Вие
сте отвратителни. Затова напуснете стаята докато свърши предаването" -
заповядва им той. Защо действията на бащата не дават желания резултат? Вероятно
защото той не успява да разграничи извършителя от извършеното. Затова жестовете
и думите му звучат като наказание. Така приравнява личността на децата си с
постъпката им.
Насърчавайте независимостта. Децата ви ще придобият умения да поемат отговорност, ако
ги оставите да бъдат независими. Най-доброто, което можете да направите за тях,
е да им помогнете да придобият тази самостоятелност. Просто избягвайте да
вършите нещата, които те и сами могат да направят. Например: Майката подарява
на шест годишната си дъщеря пъзел. Тя самата много обича да ги реди и затова
пита дъщеря си дали може да се включи в подреждането. Детето с радост се
съгласява. Но скоро, увлечена в играта, майката напълно изолира дъщеря си и сама
прави всичко. „Виж колко хубаво стана“ – казва тя накрая. „Глупости - отговаря
детето - пъзълите са глупави. Мразя ги!“ Майката е искрено изненадана.
Избягвайте съжаленията. Много родители избягват да възлагат на децата си
по-трудни задачи, защото им е жал, че децата ще се измъчат. Съжалението е
особено вредно отношение към детето. То започва да си мисли, че е глупаво и че
не е в състояние да се справя с трудностите. Родители, които прекалено щадят
децата си, значително усложняват бъдещия им техния живот, защото формират в тях
приучена безпомощност. Поемането на детските отговорности карат родителя да се
чувства значим, но това е за сметка на детето. Съжалението и съпричастието не е
едно и също. Ние можем да бъдем съпричастни с децата си и да им покажем, че разбираме
чувствата им, защото ги обичаме. То ще им даде увереност, докато напротив, съжалението
ни ще ги прави по-слаби.
Не се ангажирайте с мнението на околните. Много родители се притесняват да използват
последствията като метод на възпитание, защото се страхуват от неодобрение в
собственото си обкръжение - родители, близки, познати, съседи, учители и пр. Каквото
и да се случва, помнете, че поведението на децата не отразява задължително личността
на родителите им. Много често околните се опитват да ни държат отговорни за
всичко което нашите деца правят, но такива неща са най-малкото некоректни. Родителите
не могат да са отговорни за цялостното поведение на децата си.
Винаги търсете източника на проблема. Родителите често приемат за свои проблемите, които фактически
са на децата им. За да винаги търсете, чий е проблемът и действайте съобразно с
това.
По-малко приказки, повече действие. Родителите с които работя намаляват много ефекта от промените
във възпитателните модели с прекалено много приказки. Така децата много лесно
се превръщат в "глухари" и им е все едно каква им приказвате. Ако
използвате логическите последствия, говорете възможно по-малко и използвайте силата
на въздействията.
Откажете се от наказанията и насилието. Определете границите на детето и го оставете само да
реши как ще се разположи в тях. Старайте се да чувате и приемате решенията на
децата си. Не се налагайте, защото целта ви не е да си съперничите, а да ги
направите по-отговорни. Ето един пример: Деветгодишния Николай се е разбрал със
свой приятел да отидат в близкия парк да карат скейтборд в събота. Определили
са си среща в един часа следобед. Майка му го пуска да отиде стига да си
почисти стаята. Ники се съгласява, но пропилява по-голямата част сутринта на
компютъра. Така и не си свършва работата до един часа. Когато отива да си вземе
скейта установява, че майка му го е прибрала: „Съжалявам Ники – казва тя - но
ти не си оправи стаята и не можеш да отидеш в парка днес“. „ Но мамо!- моли се
Ники - Не мога ли да свърша тази работа като се върна?“ „Не, защото се
разбрахме, че ще си готов преди да тръгнеш“ - отговаря майка му. „Моля те, мамо
- разплаква се Ники - толкова време искам да караме заедно. Моля те пусни ме.“ В
този момент майката излиза от стаята и така Николай не успява да я включи в
спора. И постъпва правилно - тя нито
отстъпва пред молбите на сина си, нито влиза в спор с него. Тя го оставя сам да
реши как да реагира на забраната. След като не желае да си почисти стаята,
логично е или да остане в къщи или да си свърши работата преди да излезе.
Доброжелателно но настойчиво майката следва логическите последствия от
решенията на сина си.
Поделяй отговорността. Когато децата ви направят някоя беля, не се опитвайте
да откриете виновника, защото погрешното решение само може да засили
съперничеството между тях. Нека всички поделят отговорността. Нека сами решат
как да се справят с проблема и не се подвеждайте от оплакванията им. Например,
бащата постоянно намира различни боклуци в хола (обвивки от бонбони, семки,
мръсни чаши) след като децата са били там и са гледали телевизия. Той им казва,
че ако искат да ядат пред телевизора, то трябва да си почистват след това. На
следващата вечер той намира хола почистен, освен оставените на масата пуканки и
мръсни чаши. Той правилно решава повече да не позволява на децата да ядат в
хола като по този начин се надява те да си поделят отговорността и да се
договорят как отново да спечелят неговото доверие.
В следващата част, ще обсъдим и етапите, които трябва да
следваме в прилагането на последствията. До скоро.
