ПУБЕРТЕТЪТ. Ръководство по отстраняване на неизправности. Част Четвърта.

 

 Реглаж на фаровете. Или как да говорим за бъдещето с децата си.   

Един от недолюбваните от мен психоаналитици бе определил съзнанието като светлина от фарове в черна нощ. Всичко останало е тъмното ни подсъзнание, което обгръща огромна част от нашето битие. Като праведен хуманистичен психолог аз разбира се, не съм съгласен с това. За мен светлината на фаровете по-скоро символизира погледа в бъдещето, а от това накъде ще насочим светлината и как правилно ще я регулираме така, че да виждаме максимално далеч, зависи жизнения ни хоризонт. И колкото по отдалечен и ясен е този хоризонт, толкова по успешни можем да бъдем.

Това особено се отнася за поотрасналите ни деца, за които цялото бъдеще все още предстои. Те трябва да намерят себе си, да си изберат цел и професия в живота и истинските партньори и приятели с които ще го осъществят. А това днес е много по-трудно отколкото „по наше време“. Изследванията показват, че поколението Z (днешните 0- до 18-годишни) е най-стресираното поколение до момента поради претоварения с информация свят в който живеем. Според д-р Майкъл Лийхи, „Днешният типичен гимназист изпитва същото ниво на тревожност каквото е имал един невротичен пациент в началото на 50-те години.“ С други думи, без значение как детето ви мисли за бъдещето, то може да се нуждае от вашата помощ. И да не забравяме консервативното българско образование с всичките му дефекти. (вижте статията Ефективното образование. За повече от 10 г. нищо не се е променило).

И така, сигурно ще ви е трудно да накарате насила тийнейджърите да говорят за каквото и да било, особено какво искат да правят в бъдеще. Първо, защото те не са наясно със себе си – своите способности, желания, мечти и възможностите които могат да имат; и второ нямат представа за професиите и кариерите,  в света на възрастните. Представите за това са фрагментарни и двумерни (важни-маловажни, престижни-задръстени,  интересни-скучни). Още по-малко са наясно как могат да се подготвят да кандидатстват за образование, което е свързано с желаната кариера. Т.н. кариерни центрове така и не заработиха истински, а училищни програми за това просто няма.

Затова всичко отново е във ваши ръце. Но за да не започнете директен и неефективен разговор, предложете на детето си да направи един тест. Това помага да се избегне конфронтацията, защото фокусът не е насочен директно  към него, а към човешките нагласи изобщо. Можете да го изтеглите от този линк: https://dox.abv.bg/download?id=b9720c2950 . Разпечатайте го, прочетете внимателно инструкцията и го оставете да го направи само, като нанесе резултата в листа за отговори. След това съберете  заедно отбелязаните букви по колони и прочетете тълкованието на последната страница.

Какво можете да научите? Ами според този модел, всички професии могат да се сведат до пет основни типа дейности: природа, техника, човек, знак и изкуство. Тази която има най-много точки е водещата за детето ви професионална нагласа. Поговорете за нея и потърсете конкретна професия, която би могла да му е интересна. (Можете да ги вземете и от описанието в теста). Ако детето ви има равен брой точки по две или повече дейности, можете да потърсите професии, които да ги съчетават. Например, съчетанието техника и изкуство, можете да свържете с архитектура или технически дизайн. Ако анализа ви затрудни, можете да се свържете по имейл с мен и аз ще се опитам да го изтълкувам за вас.

Следващата стъпка е да потърсите заедно образователна институция, която най-близко да отговаря на професионалната нагласа на детето ви. Добре би било този избор да е съобразен и с региона в които живеете. Например, ако детето ви е решило да избере професия свързана с архитектурата и живеете в София, можете да се насочите към Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Но ако не сте в София, то и математическата паралелка в местната гимназия ще свърши работа, стига да го пратите и на курсове по рисуване. В същност за което и да е престижно кандидатстване, частните уроци не ви мърдат, защото самото образование е направено така, че да храни огромния сив пазар от такива курсове. Но това е друга тема, за която дори вече не ми се говори …

Ето и няколко важни съвета за това как да поддържате разговора с вашия тийнейджър за бъдещето, без да го прецакате:

Приемете, че неговата представа за успех може да е различна от вашата.

Неговите мечти и амбиции може да не съвпадат с вашите. Това може да е разочароващо, но го оставете да върви по собствения си път.

 Добре е, ако не знае каква точно професия би искал да имат в бъдеще.

Не го карайте непременно и точно сега да избира професия: възможно е работата, която в крайна сметка ще върши, все още да не съществува! Той или тя, трябва да развият умения, които ще им помогнат да правят правилните избори в точното време. Затова и тук говорим само за професионални нагласи, а не за конкретни професии.

 Опитайте се да не вземате решенията вместо пубертета.

Децата ви имат повече възможности, отколкото вие, когато сте били на тяхната възраст,  независимо дали става въпрос за образование, квалификация или  учебно заведение. Вашето наставничество е ценно, но решението нека да е  негово.

 Помогнете да се ориентира в своите ограничения.

Бъдете креативни в търсенето на възможности. Ако детето ви обича животните, но е чувствително и страданието го плаши, не го карайте непременно да стане ветеринар. Днес има хиляди други възможности за това - треньор по поведението на животни,  мениджър  в зоопарк, работа  в благотворителна организация за животни (Например Фондация „Четири лапи“) . Някои от тези работни места може да изискват диплома, но в други може да работи всеки, стига да иска да се научи. Липсата на академична подготовка не трябва да е пречка за успеха и обикновено има повече от един начин човек да стане това, което желае.

 Обсъдете понятието „успех в живота“.

За много тийнейджъри успеха може да е като бездарен текст от чалга песен: пари, коли, слава, власт, секс и пр. Обсъдете йерархията на човешките потребности и това, че истински успелите хора търсят не базисни банални неща, а развитие и самоусъвършенстване.  И,  че колкото повече имаш излишък от материални неща, толкова повече губиш от себе си. (Ерих Фром „Да имаш или да бъдеш“)

 И накрая най-важното: Накарайте децата си да повярват, че те имат контрол върху своето бъдеще. Че бъдещето не идва  „просто така“, че не е въпрос на късмет или шанс и не трябва да се движат по течението с надеждата нещата да се случат от само себе си. Техните избори и усилия имат значение и все някога ще бъдат възнаградени. За това има много примери на успели хора чиито биографии можете да обсъдите заедно.

И ви пожелавам успех в „реглажа на бъдещето“, защото ще ви е нужен …. 😊