Коригиране на запалването. Или как да работим с чувствата на децата си.
Едно общоприето клише
е това, че тийнейджърите не умеят да управляват чувствата си. За секунди сякаш
могат да минат през цялата гама на емоциите – от радостна възбуда до дълбока
депресия и с това нищо не може да се направи.
Е, не е съвсем така. Вярното е, че през тийнейджърските
години мозъкът се развива с толкова бързи темпове, че поставя лимбичната
система в режим на тотално объркване, често блокирайки възможността да се правят
разумни избори и да се вземат решения. (Само за сведение – лимбичната система е
онова нещо в подкорието, което отговаря за чувствата, паметта, хомеостазата и
какво ли още не.) Като прибавите към това и сблъсъка с предизвикателствата на
живота на порасналите ни деца в училище, на улицата и в къщи; сблъсъци, които
често водят до травми , тревожност или
общ дистрес, можем да си представим какво им се случва.
Но истината е, че чувствата могат да се управляват и ние
можем да помогнем децата ни да се научат на това. Но стига да можем сами да
правим същото. В моята практика съм виждал десетки възрастни, самите те заседнали
в пубертета на чувствата си и имащи бегла представа, какво се случва с тях и с
другите.
И така, как да учим децата (а и себе си) да управляват емоционалната си сфера?
1. 1. Помогнете им да дефинират това, което преживяват,
без да се чувстват уязвими.
Често на тийнейджърите им е трудно да
разберат какво точно чувстват и дори не
могат да го изразят с думи. Затова и въпроси от рода: „Ама защо се цупиш сега?
Какво пак ти става?“ не вършат работа. В други случаи тийнейджърите се страхуват
да говорят за чувствата си защото се страхуват от отхвърляне. Например, ако
сина ви е бил тормозен от по-големите в училище, то за него е злепоставящо да
ви сподели защо се страхува (не е по мъжки). Затова, ако го притиснете с
въпроси, може да „включи“ някоя от защитните си стратегии като критика, обвинение, затваряне или изблик на гняв.
Ето защо започнете от далече. Помолете го
например, да определи коя от базисните
емоции преживява по такава картинка:
Назовете емоцията и без да питате
повече, преминете към втората фаза:
2. 2. Помогнете
на детето си да приеме на емоцията, такава, каквото е, без да я омаловажавате,
рационализирате или отхвърляте. Основния проблем на юношите е, че те не винаги
приемат емоциите си такива, каквито са, защото: „Да се страхуваш е признак на
слабост“, „Да показваш, че харесваш някого е унизително“, …
Това е така, защото светът за тях
все още е черно бял ( добро-лошо, хубаво-грозно, силен-слаб и пр.) без нюансите
между тях, които ние възрастните виждаме. За това трябва внимателно да обясним,
че няма нищо страшно в това, да приемем емоциите такива каквито са, защото те
са огледало на отношението ни към света. И тъй като това отношение може да бъде
и илюзорно, то и емоциите не са непременно реалност. Силните и невъздържани емоции
могат да замъглят реалната картина на света и това е което може да ги направи
да изглеждат слаби или смешни. Затова
посъветвайте детето си да се старае да говори за чувствата си – какви са (силни
или слаби), кой или какво ги е предизвиква, как ще се отразят на отношението им
към другите и пр. Ако няма с кого да поговорят в момента, то нека го направят
със себе си. Да, вътрешния разговор също може да бъде полезен, защото той
първо отсрочва прибързаното действие (прословутото „брой до три“) и второ – помага
на юношите да приемат чувствата си, дори и тези, които са неудобни.
3. 3. Научете ги да управляват емоциите си.
Тийнейджърите често са изправени
пред неща, които са извън техния контрол и това определено води до фрустрация.
А фрустрацията е състояние, което е следствие от блокиране на желаното
поведение и затова обикновенно поражда агресия. Тази агресия може да бъде:
·
Външна – насочена към фрустратора или
ситуацията. Такова са например, изблиците на гняв, когато откажете да го (да я)
пуснете на купон със съмнителни приятели.
·
Вътрешна – насочена към самия него, защото не се
е справя, проявява страх или глупост. Тази вътрешна агресия е по-страшна,
защото тя не се вижда на повърхността и може да доведе до отчаяние и депресия.
Затова първото, на което трябва
да научите детето си е да разпознава какво може да бъде контролирано и какво не.
Например, не могат да се нарушават правилата или договореностите в къщи, но
може да се преговаря за тях.
Разбира се, това е много по-лесно
да се каже, отколкото да се направи! Затова има специални програми за обучение
в родителство, като например програмата STEP (Systematic Traning for Effective Parenting), на Дон Дънкмаер и Гари МакКей и в която бихте
могли да се включите.
Но има и по-прости начини, например
като ги научите да използват техники, които няма да навредят на тях или на
някой друг:
1. Стимулирайте
нагласите им към изкуство. Емоциите най-лесно се изразяват чрез изкуство –
музика, рисуване, писане на разкази или стихове. Дори и самото ползване на
изкуство (слушане на музика, четене на книги и стихове) може да и свърши
работа.
2.
Физическа активност може да бъде продуктивна и
да помогне на тийнейджърите да освободят чувствата си. Най-ефективни в случая са
колективните спортове.
3.
Разговорите и моделирането на емоциите с
професионалист, на когото имате доверие (като
училищен психолог), също могат да бъдат полезни както за освобождаване на
чувствата, така и за придобиване на перспектива.
4.
Понякога тийнейджърите трябва да свалят натиска,
който чувстват отвън и „просто да бъдат себе си“. Това трябва да се допуска и
насърчава.
Когато правите гореописаното не
забравяйте, че самите вие трябва:
·
Да използвате неосъждащ език. Най-лесно ще
направите това ако успеете да отделите намерението и резултата от конкретното поведение.
Стига намерението да е положително.
·
Да разговаряте „тук и сега“, без да давате примери
от миналото или да правите негативни намеци за бъдещето.
·
Да подкрепяте независимостта, като давате
алтернативи и оказвате помощ
·
Да предоставяте избори и поставяте граници.
·
Винаги да показвате на детето си, че няма да го
отхвърлите ако сгреши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар