Скъсаните струни на детската психика

 

И отново нека да поговорим за опасните процеси в детската психика. Тези, които понякога остават напълно невидими за нас, възрастните, защото са дълбоко скрити зад удобната фасада на „желаното поведение“.

Много колеги психолози (и аз самият) разглеждаме юношеската възраст като време на гигантски сътресения в развитието на личността. Те са продиктувани от бурни биологични и хормонални промени:

·         Процесът на съзряване на челния лоб на мозъка, който отговаря за контрола на импулсите и планирането, все още не е завършил;

·         Половите хормони започват активно и често крайно непропорционално да атакуват нервната система.

Всичко това води до емоционални трусове, които тийнейджърите умело прикриват от нас, не ги разбират и се срамуват от тях. Тези състояния обаче се обясняват добре с теорията на световноизвестния детски психиатър проф. Андрей Личко (1926 – 1994), заместник-директор на института „Бехтерев“ в тогавашния Ленинград.

Проф. Личко, с когото си кореспондирах в началото на 90-те години, представяше характера на тийнейджъра чрез една много точна метафора – не като права линия, а като струна на китара. При повечето деца тази струна е правилно опъната. В юношеството обаче някои струни се пренатягат. Това състояние Личко нарича „акцентуация“ – това не е психическа болест, а временно, прекомерно изостряне на определени черти от характера.

Всяка подобна струна има своето „слабо звено“ – специфичен външен или вътрешен дразнител, който може да я натовари и да я  скъса с трясък , което бележи поведението на юношата за цял живот. И обратното: ако натискът бъде овладян, със съзряването струните на характера започват да звучат в синхрон и човек става балансиран и успешен възрастен. Ето защо е жизненоважно като родители да познаваме тези особености на характера, за да погнем тогава, когато е необходимо.

Нека ви илюстрирам това с двата шокиращи случая от последната седмица, които се развиха по коренно различен психологически механизъм.

Случаят в Пловдив: Капанът на „тихата вода“

При 14-годишния отличник и програмист, който отне живота на майка си, всички в момента си задават въпроса: „Как е възможно едно толкова умно, кротко и успешно дете да извърши подобно хладнокръвно престъпление?“

Тук най-вероятно не става дума за разглезено момче с много пари, свикнало да бъде център на внимание. По-скоро виждаме специфичен тип характер, белязан от тежка емоционална затвореност и дефицит на емпатия. Тези деца често са блестящи в логиката и технологиите, но са неспособни да изразят или изпитат дълбоки чувства. Те нямат капацитет да съпреживеят болката на другия.

Когато такова дете се почувства притиснато от дългогодишни семейни конфликти или усети, че родителят грубо навлиза в строго подредения му личен свят, то не реагира с типичния за пубертета бунт, викове или сълзи. То капсулира напрежението и изработва студен, чисто рационален план за премахване на дразнителя. Фактът, че убийството е обмислено предварително, а след това момчето съвсем спокойно се е обадило на тел. 112, е класическа проява на тази опасна емоционална дистанция от собствения акт на насилие. Пубертетът и стресът от преместването в нов град просто са подействали като катализатор. Струната се е скъсала безвъзвратно.

Случаят в Димитровград: Детето като „щит“ в домашния ад

В Димитровград психологическата картина е напълно различна. Там не виждаме хладнокръвно, егоцентрично планиране, а остра защитна реакция в силно токсична и дисфункционална среда.

Когато едно 14-годишно момче се озове в епицентъра на поредния тежък битов скандал между майка си и доведения си баща, психиката му моментално превключва в първичен режим на оцеляване. В семейства с история на системно домашно насилие непълнолетните често влизат в ролята на „щит“ – те се чувстват длъжни физически да защитят по-слабия родител (майката). В такъв критичен момент агресията не е чудовищна черта на характера, а е плод на чиста паника, страх и крайна безизходица. Фактът, че майката в момента се опитва да поеме цялата вина върху себе си, е ясен знак за изкривената динамика в това семейство, където майка и син се опитват да се спасят взаимно от последствията на един дългогодишен ад.

В този случай струната на характера не се е скъсала патологично, а е принудила детето да влезе в ролята на насилствен защитник. Цената обаче е тежка травма за цял живот – травмата просто да оцелееш.

Вместо заключение: Какво трябва да си кажем като родители и общество?

И в двата случая е изключително важно с тези две деца да се работи интензивно и психотерапевтично. Трябва да си дадем сметка, че в известен смисъл те самите са жертви на неовладени навреме процеси.

При случая в Пловдив трябва ясно да заявим, че юношеството е критичната граница за дебют на тежки психични разстройства, включително шизофренни. В ранния им стадий (продромната фаза) децата изглеждат затворени, свръхфокусирани върху абстрактни теми (като компютърни науки или математика) и емоционално хладни – нещо, което околните масово бъркат със „скромност“, „ученолюбие“ и „кротък нрав“. Някой по веригата – родител, учител, училищен психолог – е трябвало да забележи тази емоционална глухота и да потърси клинична помощ. Но това не се е случило.

Сега това момче вероятно ще бъде осъдено като непълнолетен (законът предвижда от 3 до 10 години лишаване от свобода) и ще попадне в сектора за непълнолетни към затвора във Враца. И тук е голямата ни трагедия като система – въпреки че материалната база там беше подновена, в тази институция все още липсват каквито и да е реални условия за същинска психологическа рехабилитация и дълбока терапия. Оставяме едни скъсани детски струни в среда, която няма как да ги поправи.

Като родители, нека не се подвеждаме само по добрите оценки в бележника. Нека гледаме отвъд тях – в очите и в емоционалния свят на децата ни.

Какво да направите, ако усещате, че „струната се пренатяга“?

Като родители, нека не се подвеждаме само по добрите оценки в бележника. Трябва да гледаме отвъд тях – в очите и в емоционалния свят на децата ни. Ако усетите, че тийнейджърът у дома се затваря болезнено, губи емпатия, реагира с ледена хладнокръвност или емоциите му са напълно непредсказуеми, не чакайте кризата да премине сама. Потърсете професионална помощ веднага.

Ето къде и как можете да го направите:

• Училищният психолог: Това е първата и най-бърза стъпка. Обърнете се към него за първично наблюдение. Училищните психолози са на терен и могат да уловят промени в поведението на детето в социална среда, които вие у дома не виждате.

• Личният лекар и направление за детски психиатър: Ако имате съмнения за по-дълбок клиничен проблем или отключване на заболяване (като шизофренни прояви или тежка депресия), личният лекар може да издаде направление за детско-юношески психиатър. Прегледът при него се покрива от НЗОК и е от ключово значение за отхвърляне или потвърждаване на патология.

• Центрове за обществена подкрепа (ЦОП): Във всеки по-голям град в страната работят такива центрове към общините и Агенцията за социално подпомагане. Те предлагат напълно безплатни консултации с детски психолози и фамилни терапевти за семейства в криза.

• Национална телефонна линия за деца 116 111: Тя е напълно безплатна, анонимна и работи 24/7. Там обучени специалисти консултират както деца, така и родители, които изпитват сериозни затруднения или се съмняват за насилие и тежки психологически кризи в дома си.

• Частна психотерапевтична практика: Ако имате възможност, потърсете сертифициран детско-юношески психотерапевт. Терапията е дълъг процес, който помага на детето да се „отпуши“ емоционално и да намери безопасен вентил за натрупаното напрежение, преди струната да се е скъсала с трясък.

И нека помним: да потърсим помощ за детето си не е признак на родителски провал, а акт на най-висша грижа и обич.