Страницата на Иван Игов

 

 
ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА 

ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОЗИТИВНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДЕЦАТА

Ще ви издам една професионална тайна! Моля, не я разпространявайте 😊:

 
Почти винаги, когато правя фамилно консултиране (родители и деца), питам родителите в присъствието на децата, кога за последен път са им казвали, че ги обичат. Най-често те започват да се чудят „Кога ли беше това?“. За да замажат притеснението си обикновено казват нещо като: „Защо да му го повтарям постоянно, нали вижда, че го гледам, обличам, купувам му разни неща, значи го обичам?“ Е, бих искал да видите физиономията на детето в този момент – с думи не може да се опише …

Винаги съм се чудил, защо е толкова трудно да отделяме време за подкрепа, внимание и проява на обич към децата си. Защото никакъв метод за възпитание не може да бъде ефективен, ако нямаме желание да отделим време и да положим усилия за изграждане на позитивни взаимоотношения с тях. Ето няколко прости неща, които могат да бъдат вашите първи стъпки към това:

 ВЗАИМНО УВАЖЕНИЕ

Голяма част от проблемите между хората, независимо от възрастта, обикновено са резултат от недостиг или отсъствие на взаимно зачитане. Родителите пред мен често се оплакват, че децата им не ги уважават достатъчно. Затова се опитвам да им обясня, че уважението се печели и се подържа чрез показване на уважение към другите. Мърморенето, натякването, споровете или дърпането на уши, едва ли могат да бъдат приети за уважително отношение. Така се стига и до използване на двойни стандарти - едни за родителите, които трябва да се уважават независимо какво правят и други за децата, които могат да понасят всичко.

(Например, задайте си въпроса: Вие чукате ли на вратата на детската стая и ако не го правите, защо изисквате от децата си да чукат влизайки във вашата спалня?)

За да постигнем взаимно уважение, ние първи трябва да започнем да го показваме на децата си. Един от начините за това е като намалим отрицателните изказвания за тяхното поведение.

 ОТДЕЛЯНЕ НА ВРЕМЕ ЗА ПРИЯТНИ НЕЩА

Друго, което най-често чувам от родителите е: „Нямам време да му обръщам внимание. Толкова съм зает“. Ще ви разкрия още една тайна - за това не е необходимо толкова много време, както си мислите. Могат да са и 15 минути на ден, защото по-важно е не колко време отделяме за децата си, а как го оползотворяваме.

Няколко минути изпълнени с положителни емоции и приятни преживявания са много по-ценни от няколко часа на спорове и конфликти. Затова опитайте се да намерите време за всяко от децата си всеки ден, занимавайки се с неща приятни и за двама ви. Приятното се разваля, ако единият от двамата се чувства насилен да прави нещо, което не му харесва. В пълните (с по двама родители) семейства, бащата и майката могат взаимно да разпределят времето си, било в рамките на деня, било през седмицата или месеца. Времето за лягане е много подходящо общи неща. Важно условие, също така е вие и децата ви заедно да планирате начина, по който ще прекарвате времето си. Всяко от децата ви трябва да знае, че ще намерите време само за него. А ако през това време се включи и друго дете, би трябвало внимателно да го помолите да изчака, например с думите: "Това е времето, през което аз и брат ти имаме да свършим нещо заедно. Аз и ти също ще сме заедно, както се уговорихме, но след това.”

Такъв подход може да ви се струва малко странен, но трябва да знаете, че винаги между децата в семейството има конкуренция за родителското внимание. Затова не бива никое от тях да остава с впечатление, че е по-маловажно за вас. Ако децата са заедно, много е вероятно за някое от тях това което правите да не е интересно (например играта на шах за по-малкото дете) и то всячески да се опитва да пречи за да привлече вниманието към себе си.

В допълнение към тези, да ги наречем индивидуални “занимания” с приятни неща, семейството има нужда от общо за всички време - разходки, излети, кино и пр.

ПОДКРЕПА

Помните от предното ми писание, нали? Обезсърченото дете е напълно отчаяно и обезверено. А вие не искате вашето да бъде такова? Искате го уверено в себе си и във възможностите си. Е, тогава вие трябва да повярвате в него!

За да се чувстват сигурни, децата ви се  нуждаят от подкрепа. Казват, че средния български родител на пет лоши думи към детето си (забележки, заповеди, обиди), казва една хубава (похвала, задоволство, чувство). Променете това съотношение. Хвалете го за всеки опит да промени или направи нещо полезно, дори и да ви пречи с ентусиазма си.

 ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОБИЧ

Ето, че стигнахме до обичта. Познавам много възрастни, които не умеят да изразяват чувства, защото в детството им са се опитали да ги ампутират с правила като: „Не се смей, не плачи, не викай ..“ Затова и като възрастни не могат да кажат простичкото „обичам те“, дори и на децата си. Но за да се чувства сигурно, всяко дете има нужда поне от един значим за него човек, когото да обича и от когото да бъде обичано.

Казвайте на децата си, че ги обичате, особено когато те най-малко очакват да чуят това. Много важни са и вашите невербални действия, като погалване, потупване по рамото, целуване и пр. Ще покажете любовта към детето си  и чрез общото ви отношение към него - уважението и подкрепата за направените избори и усилия.

 Понякога да кажете на непослушното си дете „обичам те“ е трудно, но ако успеете да го направите искрено ще се изненадате от реакцията му. Опитайте.