петък, 24 ноември 2023 г.

Семейният съвет

 

Много често родителите ме питат, дали има някакъв универсален метод за справяне с проблемното поведение на децата им. За съжаление, както вече се досещате, няма. Пък и времената на амулетите, муските и развалянето на черна магия отдавна са отминали, надявам се.
Но има един подход,  с който можете да обедините всички техники за които сме говорили и да го направите универсален за вас и вашето семейство. И това е семейният съвет. Предложен е от американските психолози Дон Дънкмаер и Гари МакКей в тяхната програма за усъвършенстване на родителски умения STEP (Systematic Traning for Effective Parenting). Тук ви предлагам една редактирана версия, която гарантирано работи, ако бъдете търпеливи, последователни и настойчиви. А съм толкова убеден, защото сам съм я използвал.
 СЕМЕЙНИЯТ СЪВЕТ е редовно организирана среща на цялото семейство. По време на съвета се обсъжда всичко, включително желанията, потребностите, нагласите, плановете, предложенията и оплакванията, по начин позволяващ на всички членове да вземат участие в решаването на възникналите семейни проблеми.
Семейният съвет е подходящо място за планиране на свободното време, за споделяне на положителните преживявания и позитивните чувства един към друг.
Редовните срещи укрепват семейната хармония, като осигуряват място и време за установяване на правилата, за вземане на решения, за откриване на обединяващите семейни принципи и подкрепа на силните страни на всеки от членовете.
Но някои родители трудно възприемат идеята за семейните съвети. Те не смятат, че се нуждаят от тях, защото така и така всички живеят заедно и проблемите се обсъждат през цялото време. Но бих искал да им подскажа, че случайните разговори и разправии, далеч не са най-ефективния начин за справяне.
Времето за срещи трябва да е подходящо за всички. Ако някой реши да не присъства, то това си е негов избор, но той трябва да поеме логическите последствия от него - например останалите да вземат решение което да го засяга лично.
И така, семейните съвети дават възможност:
·         за изслушване
·         за споделяне на проблеми, чувства и оплаквания
·         за решаване на конфликти и справяне с периодично възникващите проблеми
·         за планиране на свободното време


 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕМЕЙНИТЕ СЪВЕТИ:

1.     Срещите да са редовни и в точно определено време - така всеки може сам да планира и да се подготви за важните за него проблеми.

2.     Смяна на водещия - по този начин, чрез ротацията на водещия се разпределят отговорностите. Първият водещ трябва да бъде човек (най-добре някой от родителите), които зачита равноправието на всички в семейството. Той трябва да зададе модела за протичане на съветите, а другите да го обсъдят след това.

3.     Задачата на водещия е: да започва и завършва съветите навреме; да следи да бъдат изслушани всички и всеки да може да изкаже своето мнение; да насочва членовете върху проблемите на дискусията. Метода на ротацията трябва да бъде общо решение. Всяко дете на училищна възраст може да бъде водещ с помощта на възрастните. Но тази помощ трябва да бъде минимална и да се ограничава в напомнянето за процедурите.

4.     Записване на проблемите, плановете и решенията - така семейните членове могат да проверяват постигнатите споразумения (записа може да бъде и дигитален – на телефон). Функциите на секретаря също трябва да бъдат на ротационен принцип. Децата които още не могат да пишат могат да спират и пускат записа, ако това става по този начин.

5.     Планиране времетраенето на срещата - То също трябва да бъде резултат от общо решение, но продължителността не бива да бъде повече час с по-големите деца на училищна възраст и 20-30 минути с по-малките.

6.     Участие на всички в дискусията - Всички членове на семейството трябва да имат възможност да правят предложения или изказвания по обсъждания въпрос. Ако идеите на децата са добри, стремете се да не ги променяте и допълвате. Много е важно при първите семейни съвети родителите да правят своите предложения последни, за да не влияят с мнението си на децата. След установяването на демократична атмосфера, обсъжданията могат да станат по-динамични.

7.     Ограничаване на времето за оплаквания. - не допускайте семейните съвети да се превръщат в място за оплаквания един от друг. Ако оплакванията станат хронични, предложете правило те да се изслушват само, ако оплакващия предлага вариант за решение на проблема. Тук може да помогне и водещия, като чрез АЗ-послания и търсене на алтернативи подпомага оплакващия се ("Какво можем да направим в този случай? Как да решим проблема? и пр.).

8.     Сътрудничество при разпределянето на семейните задължения - Преди да си разделите домакинската работа е добре да направите списък на задълженията в къщи и след това да си ги разпределите. Можете да дадете пример за сътрудничество като вземете за себе си по-малко желаните дейности. За да няма недоразумения, определете и крайните срокове за изпълнението им, както и евентуалните последствия, в случай, че задълженията не се изпълняват.

9.     Уважаване на споразуменията - Обръщайте внимание на всички недоволства и оплаквания от взетите вече решения и ги поставяйте на обсъждане на следващия съвет. Но настоявайте до тогава постигнатите споразумения да се спазват. Не променяйте вече взетите решения „в движение“.

10.  Съобразяване с проблемите на другите.- Всеки от членовете на семейството може да поставя на обсъждане своите проблеми, но за предпочитане е да се обсъждат с предимство онези, които се отнасят до всички. Ако родителите обсъждат предимно въпроси отнасящи се до тях самите, децата могат да загубят интерес. Водещия трябва да ги попита, кои са нещата, за които биха искали да се говори. Можете дори да си водите дневник в които всеки предварително да записва темите които би желал да се обсъждат. Водещият представя заявките по реда на подаването им. Ако не остане време за всички въпроси, те остават като първи, за следващото седмица. А теми, които не са заявени, остават за обсъждане накрая.

11.  Планиране на свободното време и забавленията - Не превръщате семейните съвети в място за разпределяне на отговорности и изясняване на недоразумения. Така те много скоро ще се станат отегчителни и безинтересни събрания. Намерете време за споделяне на забавни и интересни неща, за подкрепа на отделни членове, за планиране на семейните забавления. Можете да си правите малка почерпка след всеки семеен съвет, което ще засили семейната сплотеност.

12.     Стремеж към консенсус - Ако подлагате решенията на гласуване, можете да създадете конкурентни настроения. Губещите могат да се противопоставят на решенията на съвета. Затова се стремете към консенсус. Ако не можете да го постигнете кажете напр. "Изглежда, че все още не сме намерили вярното решение" и отложете обсъждането за да се потърсят и други алтернативи. Обобщавайте постигнатите резултати и търсете ангажираността на всички: "Така ние обсъждахме ... и решихме ... . Готови ли сме да спазваме постигнатото споразумение?" В заключение обобщете решенията и мненията на всички. Напр.: "Днес ние решихме ... . Всички ли са съгласни с това решение"

13.     Обсъждайте резултатите - В началото на всяка нова среща поставете на обсъждане изпълнението на взетите от предишния съвет решения. Съвета може да реши дали да продължава със споразумението или да го промени.

 НЕОБХОДИМИТЕ ЛИДЕРСКИ УМЕНИЯ ПРИ ВОДЕНЕТО НА СЪВЕТИТЕ

 Ефективното водене насочва срещите към взаимно приемливи решения. То се основава на взаимното уважение и зачитане мнението на всеки. Придържайте се към следните основни принципи:

  • Използвайте рефлективното слушане, за да могат членовете на семейството да се     чувстват разбрани.
  • Употребявайте АЗ-послания за изразяване на собствените си чувства и за създаване     атмосфера на искреност.
  • Акцентувайте върху основните проблеми, а не върху второстепенните. Ако реалният    проблем е въпроса за властта, контрола или личните привилегии, формулирайте го ясно  и  недвусмислено.
  • Използвайте метода на мозъчната атака за дефиниране на проблемите. Поставете на     обсъждане възможните алтернативи. Отлагайте дискусията, докато бъдат изслушани всички     идеи. След това ги подложете на обсъждане, като се опитвате да оцените всяко предложение.     Напр. "Как би се чувствал всеки един, ако домашните задължения се разпределят чрез     жребии?" Продължавайте оценъчните процедури, докато семейството открие взаимно     приемливи решения. Мозъчната атака позволява да се намерят решения удовлетворяващи             всички.

 КОГА ДА ЗАПОЧНЕМ СЪС СЕМЕЙНИТЕ СЪВЕТИ ?

 Можете да започнете със семейните съвети веднага след като сте готови да работите с децата си като с равни и сте наясно какво можете да постигнете с тези срещи. Трябва да се вземе съзнателно решение за съвместна работа. Децата също трябва да се присъединяват към дискусиите. Ако започвате съветите преди децата да са готови за обсъжданията, вие ги обричате на неуспех. Разбира се те в началото ще бъдат доста предпазливи и дори недоверчиви. Може да очакват, че това ще са срещи на които да се обсъждат техните проблеми и нарушения (както в училище). Затова е добре предварително да им обясните за какво става дума.

 КАК ДА ОПРЕДЕЛИМ КОГА ДЕЦАТА СА ГОТОВИ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ?

 Въпреки, че няма точни критерии, правилото е да се работи с децата достатъчно дълго време, за да се почувства готовност за сътрудничество. Тогава ги попитайте как се отнасят към идеята за семейните съвети. Можете да го обсъдите с всички деца или с всяко едно по отделно, но най-важното е решението за срещите да се вземе общо. Като разберат преимуществата от семейните съвети, децата участват с ентусиазъм в тях.

Не е необходимо да се изчаква съгласието на всички членове на семейството. Можете да започнете ако повечето са готови за това. Тези които не са се включили в началото може би ще се присъединят по-късно, когато открият ползата от семейните съвети.

 СРЕЩИ С УЧАСТИЕТО САМО НА ЕДИНИЯ РОДИТЕЛ

 И един от родителите може да бъде достатъчен за функционирането на семейните съвети. Достатъчно е той накратко да информира останалите за целите на общите срещи и да ги покани да участват в тях. Ако съпруга или съпругата ви откажат да участват, то можете да започнете само с децата. Вашият партньор сигурно ще се присъедини, когато разбере ползата от семейния съвет.
 В семействата с един родител семейните съвети трябва да се ограничат до проблеми които не засягат интересите на отсъстващия (или липсващ) родител. Ако децата се интересуват от мнението му, това обсъждане може да се направи по друго време, когото родителя може да употреби рефлективно изслушване и изследване на алтернативите с помощта на които детето да открие начините за общуване с отсъстващия родител.

 ВКЛЮЧВАНЕ НА МАЛКИТЕ ДЕЦА В СЕМЕЙНИТЕ СЪВЕТИ.

 Може би ще се учудите, но и съвсем малките деца могат да се включват в семейните съвети. Щом детето е способно да общува, то може да се включи. Започнете да включвате децата постепенно. Обикновено обсъждането на един въпрос като начало е достатъчен.

 ЗАПОЧВАНЕТО НА СЕМЕЙНИТЕ СЪВЕТИ

 Има много начини да се започне. Често формалната и тържествена процедура се приема от децата добре. Чрез нея те усещат важността на случващото се. На първата среща се обясняват целите и процедурата на протичане на семейните съвети и се взима мнението на децата. Ако те кажат "ДА" редът на следващите срещи е следният:

  1. Припомняне на взетите на предната среща решения.
  2. Обсъждане на резултатите от тези решения - изпълнените и неизпълнените.
  3. Обсъждане на новите проблеми, включително на плановете за семейните забавления.
  4. Обобщение на срещата, на взетите решение и поетите ангажименти.

 Ако децата са недоволни от формализираните срещи, може да се обърнете към по неформални форми на провеждане на семейните съвети. Например можете да започнете с планирането на свободното време в неформалната обстановка след вечеря. Кажете: "Какво смятате да правим заедно тази неделя. Може би да отидем на излет? Вие какво предлагате?" След решението на този въпрос и избра на маршрут може да се премине към разпределянето на задълженията свързани с подготовката на излета. Когато определения ден наближи, оставете децата да изпълнят взетите отговорности. Ако някой нещо забрави не се намесвайте, вашата роля е да стимулирате общата работа, а не да бъдете надзиратели и детективи. Когато членовете на семейството се научат да си сътрудничат в неформалните отношения, можете постепенно да започнете да ги въвеждате във формалните отношения на семейните съвети.

 НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ГРЕШКИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЕМЕЙНИТЕ СЪВЕТИ: 

    1. Изчакване всички в семейството да се съгласят да участват в семейните съвети, вместо да се започне с тези, които вече са готови за това.
    2. Закъсняване със започването.
    3. Прекалена продължителност на срещите.
    4. Доминиране на един или друг от членовете на семейството, включително на някой от родителите.
    5. Фокусиране върху жалбите и оплакванията.
    6. Неизпълнение на взетите решения.

 И в заключение. Един ден, когато с жена ми се опитахме да отложим семейния съвет, защото бяхме здравата ангажирани, нашите дъщеря и син (тогава съответно на 10 и 8 години), се събираха сами и взеха такива решения, че ни се зави свят. Но нямаше какво да правим, изпълнявахме си ги цяла седмица стискайки зъби, защото всичко си беше по протокола.

Така, че правило последно – пазете се от изненади. 😊

 

Няма коментари: