вторник, 10 май 2011 г.

Кибертормозът. Какво училището трябва да направи за да го спре.


Когато авторите на класическите модели за справянето с тормоза (bullyng) между връстници (Олвеус, Ригби и др.) са разработвали своите проекти (преди почти 30 г.), те детайлно са изследвали и описали всички форми на насилие в училище и подходите за справяне с тях. За съжаление с развитието на технологиите се появиха нови начини, които не се вместват в рамките  на описаните модели, а техния обхват и поражения стават по-глобални.
Става дума за случаите, когато като средство за тормоз се използват мобилните комуникации (мобилните телефони с възможността им както за телефония – GSM, така и за изпращане на текст, снимки и пр. - SMS, MMS) или през интернет, като поща (email),  чрез обмен на кратки съобщения (chat), участие в социални мрежи, онлайн игри, обмен на мултимедийно съдържание (музика, филми) и др. Възможностите са много, а за в бъдеще със сигурност ще стават повече. Но независимо от технологичните средства, крайният резултат е същия – агресивно, злонамерено и повтарящо се поведение имащо за цел да нарани, обиди или унижи друго човешко същество – в случая дете. Или казано с други думи, кибер тормоза е  форма на електронна или онлайн (през Интернет) социална жестокост, която включва:
  • Изпращане на вулгарни, обидни или заплашителни съобщения или изображения
  • Публикуване на конфиденциална, лична информация за друго лице
  • Изземване на самоличност (представяне от името на друг с цел да се прикрие насилието или да се получат облаги)
  • Изключване от онлайн контакти, чрез забрана за участие или заличаване (Willard, 2005)

Но кибертормозът е по-страшен, защото той притежава измерения, непознати от „класическите” форми на тормоз в училище, защото той е:
  • Тотален - през Интернет или телефона, обидите се разпространяват до много повече хора
  • Анонимен – лесно можеш да се маскираш зад измислена или чужда самоличност
  • Повсеместен – от него не можеш да се скриеш – нито у дома, нито при приятели.
  • Разкрепостен – хората казват онлайн неща, които никога не биха казали директно на друг човек.
  • Непознат (за възрастните) – те не го познават и не знаят как да му противодействат.

Общоприетото определяне за кибертормоза (Cyberbullying) е: „Жестоко отношение към друг човек или група хора, чрез злонамерено използване на  технически средства от едно лице (или повече), за многократно разпространение на вредни материали, заплахи или лична информация с цел злепоставяне, манипулация или изолация"
Звучи разбираемо, но едва ли с едно определение могат да се опишат последствията, които кибертормоза нанася върху психиката на децата. За него няма ваканция и от него трудно можеш да се скриеш. Ние възрастните не винаги разбираме измеренията които той взема през последните години. За децата технологичните новости са лесно усвоими и често те са много по-на „ти” с тях от своите родители и учители. Как да обясниш на някой, който дори няма “профил” в някоя социална мрежа, какво означава да са ти откраднали паролата и от твое име да разпространяват лъжи за твоите приятели. Оставаш сам, обиден, беззащитен и отчаян.

Каква е честотата на кибертормоза у нас?
  • 23% от учениците на възраст 10-14 г.  казват, че са били подложени на кибертормоз  поне веднъж през последната учебна година.
  • При 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през Интернет.
  • 13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу  друг човек поне веднъж през последната година, и 3% казват, че им се случва да го правят всяка седмица.
  • Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.
  • Почти половината от кибертормоза става чрез заплахи за саморазправа и насилие. Понякога това се превръща в реалност.
  • 37% от анкетираните 10-14 г. деца признават, че са пострадали от открадната самоличност в Интернет или от това, че някой е дал телефонния им номер на някой друг.
  • Едва 24% от децата „жертви” са споделили, че са тормозени с учителите си. Най-често това се споделя с майката, но много малко от  родителите и учителите знаят какво е Кибертормоз и как могат да се справят с него.
  • Цели 29% от децата казват, че не споделят с никого, че са тормозени.
  • Само в 13% от случаите на  споделен тормоз, учителите са успели да помогнат с нещо. Най-често (58%) се намесват родителите.

(Всички цитирани резултати са от изследванията по проекта който ръководех на UNICEF и Дружеството на психолозите в България през 2010 г.)

Жертвите и извършителите на кибертормоза

Все още няма достатъчно обобщени данни за това, какви са ефектите от кибертормоза върху жертвите и насилниците. Това изисква продължителни и доста задълбочени проучвания, каквито тепърва ще се правят. Това което можем да кажем в този момент е следното:
  • Момичетата два пъти по-често са и жертви и извършители на кибертормоз. (Kovalsky и др., 2005)
  • В 2/3 от случаите насилието се извършва в училище от съученици и само в 1/3 от случаите от връстник от приятелската среда извън училище. (Kovalsky и др., 2005). 54% от тормоза е от съученици от класа (Коралов, 2010)
  • 55% от жертвите на кибертормоза  не знаят кой ги тормозил. (Kovalsky и др., 2005)
  • Тийнейджърите, които са били жертви на кибертормоз са по-често от непълни семейства, емоционално лабилни и с проблемно поведение. Те по-трудно контактуват с връстниците си (Sourander, 2008)
  • Причина за тормоза най-често е факта, че детето е различно (по-слабо, изглежда или се държи странно, от друг етнос или дори факта, че са отличници). (Коралов, 2010)
  • Жертвите на кибертормоз често страдат от соматични проблеми - главоболие, болки в корема, разстройства на съня . (Sourander, 2008)
  • Всеки четвърти тормозен, получава страхова невроза и не се чувства безопасно в училище (Sourander, 2008)
  • Колкото по-често децата са жертва на кибертормоз, толкова самооценката им е по-ниска. Децата, които са тормозени почти всеки ден имат почти два пъти по-ниска самооценка от тези, които не са тормозени. Ако тормоза е прекратен ефективно, то самооценката бързо се възстановява. (Коралов и др. 2010)
  • 16% от децата и тийнейджърите, които са били подложени на кибертормоз не са казали на никого.

Какво трябва да направи училището за да спре кибертормоза?

Възрастните не винаги могат да бъдат в онлайн средата в която са техните деца, но те трябва да се стремят да я разбират. Отказа на родителите и учителите да се съобразяват с детските потребности от принадлежност и налагането на забрани, не решава нищо. Точно обратното, нашето незнание, те приемат като отказ от подкрепа и престават да споделят с нас. Затова трябва да се учим, заедно с тях и от тях. Знам, че е натоварващо, но това са предизвикателствата на технотронното общество и ние сме длъжни да ги приемем за да не загубим децата си.
И така какво следва да направим като хора, които работят с деца:

1. На личностно и професионално ниво:  
  • Да  следим новите технологии и начините на комуникация – Интернет, възможностите на  мобилната телефония, чат стаите и социалните мрежи, компютърните  игри и пр. Това  можем да научим както в специализирани курсове, така и от самите деца.
  • Да научим повече за същността и причините на детската агресия и формите на тормоз. Да знаем как да различаваме тормоза и как да помагаме не само на жертвите, но и на насилниците.  Това би станало най-ефективно, ако цялото училище е включено в някой от проектите „Училище без насилие”

2.  По отношение на децата:
  • Трябва да се постараем да им обясним,  че:
  • Всяко тяхно действие има последствие. Когато нараняват съзнателно някого, те губят част от човешките си измерения и ощетяват социалното си развитие и зрялост.
  • Всяка форма на насилие и тормоз наранява, но още по-силно наранява кибертормоза, защото от него няма как да се скриеш.
  • Тормозейки другите, те често са манипулирани и използвани от тези, които се забавляват от тяхното поведение.
  • Свидетелите и съучастниците на кибертормоза, също стават негови жертви, защото тормоза по всяко време може да се обърне срещу тях.
  • Да се грижиш за другите, когато се нуждаят от подкрепа и да отстояваш правата им е задължение за всеки човек.
  • Всяко наше действие в мобилната мрежа или в Интернет оставя следи и макар с малко усилия всичко може да бъде проследено. Да тормозиш другите може да бъде криминално престъпление и незнанието не извинява никого.

3.  По отношение на родителите:
  • Трябва да им помогнем  да разберат важността на проблема и да станат партньори на училището в процеса на справяне. Затова те трябва да поемат своята част от отговорностите  като:
  • Познават добре ефектите на  кибертормоза.
  • Следят внимателно и ненасилствено децата си за ефективното използване на Интернет и мобилната комуникация
  • Познават симптомите по които могат да определят, дали детето им е тормозено или пък е в ролята на насилник в киберпространството.
  • Знаят как да разговарят с децата си за проблемите на училищния тормоз и знаят основните правила за реакция в случай на кибертормоз.
  • Обръщат се за съдействие и помощ към училището във всеки момент, когато се съмняват че детето им е в беда и участват активно в училищните политики срещу насилието и тормоза.

4. На ниво училище:

Училището трябва да изгради своя политика за справянето с тормоза и използването на технологиите в училищната среда.
Да обучи преподавателите и  персонала как да провеждат  по-ефективен контрол на мобилната комуникация и в Интернет, и как да подпомагат децата в случай на тормоз.

Някои конкретни предложения:
  • Настоявайте вашето училище и другите във вашата община да предприемат конкретни мерки и правила за справяне с кибертормоза.
  • Следете внимателно и отблизо как учениците използват компютрите в училище и особено през междучасията.
  • Използвайте филтриращ  и проследяващ софтуер на всички компютри в училище. Съветвайте родителите как да правят това в къщи.
  • Разследвайте  сигналите за кибертормоз веднага, ако е на територията на училището.  Ако кибертормоза е извън него, преценете как да си взаимодействате с родителите, полицията и социалните служби, както и как да подкрепите детето, което е станало жертва на тормоз:
  • Съобщете на  родителите на жертвите и на насилника (ако е установен). Посъветвайте се какви мерки да предприемете заедно.
  • Уведомете полицията (детска педагогическа стая), ако се знае или се подозира, че кибертормоза предполага реална заплаха.
  • Наблюдавайте внимателно поведението на засегнатите ученици в училище за възможни психически реакции или суицидни намерения.
  • Разговаряйте с всички ученици за вредите, причинени от кибертормоза. Не забравяйте, че той може да се разпространи, като снежна топка и да увлече много други деца във и извън училище.
  • Насочете засегнатите деца и техните родители към специализирана помощ – консултации с училищния психолог, външен терапевт и пр.

Можете да потърсите помощ и съдействие и от Националния център за безопасен Интернет на адрес http://www.safenet.bg. Там може да се намери както много информация какво е кибертормоз (те са предпочели термина онлайн тормоз, тъй като работят конкретно с кибертормоз в рамките на Интернет), така и да се подаде сигнал за страници с нередно съдържание или ситуация на тормоз през Интернет.



И не забравяйте - свържете се с полицията незабавно, ако се знае или се подозира, че кибертормоза  включва действия като:
  • Заплахата от насилие
  • Изнудване
  • Неприлични телефонни обаждания или текстови съобщения
  • Детска порнография


Оценка ситуацията на кибер тормоз

Безспорно, много е важно възрастните – родители и учители,  да се намесват ефективно в решаването на всеки случай на тормоз. Но предварителната оценка на ситуацията е задължителна, защото всяко прибързано действие или неадекватно намеса, може да предизвика обратния ефект – тормоза да се маскира под друга форма. За да се намесим, най-напред трябва да преценим дали става дума за грубо и обидно  отношение между деца с използване на мобилен телефон и по Интернет или става дума за ситуация на кибертормоз. За това трябва да установим (както и при класическия тормоз) дали активността е едностранна или двустранна, дали това се случва многократно и дали съдържа обиди и заплахи. Тежестта на заплахата се увеличава когато е честа (поне веднъж седмично), при въвличането на трета страна, когато се  отнася се за реални места и ситуации и се споменават конкретни начини и методи как ще се изпълни.
Дори и при най-малко съмнение, че заплахите са реални се уведомяват  полицията и социалните служби.
Част от  оценката на ситуацията включва разпознаването на детското поведение предполагащо кибертормоз. Естествено ние не можем да знаем постоянно какво прави детето на компютъра или с мобилния си телефон, но по някои външни белези можем да предположим с какво се занимава:

1. Признаци, че ученика (учениците) правят нещо нередно в киберпространството или тормозят някого: 
  • Използва телефона си по всяко време – в час или през междучасията. Често с удоволствие показва на приятелите си филмчета и снимки на телефона си. Забавлява се с това.
  • Когато е на училищен компютър, най-често се опитва да чати или влиза в социални мрежи и сайтове. Дебне други деца, когато въвеждат пароли или пишат съобщения.
  • Бързо прибира телефона (изключва екрана на компютъра) когато наближи учител или друг възрастен.
  • Ядосва се много, когато му забранявате да използва телефона си или училищния компютър.
  • Никога не ви казва, какво точно пише или прави на компютъра или телефона .
  • Прекомерно е весел и шумен, когато щрака на телефона или е пред компютъра.


2. Признаци, че ученика (учениците)  са жертва на кибертормоз:
  • Неочаквано или внезапно прекратява използването на училищния компютър, или разстроено затваря телефона си след като е получил съобщение.
  • Става, нервен, напрегнат или уплашен, когато получава съобщения на телефона си или на компютъра .
  • Рязко започва да прави много отсъствия и  спада желанието му да ходи на училище или да се занимава с други училищни или извънучилищни занимания, които иначе е харесвал.
  • Става необичайно незаинтересован от училището, приятелите и любимите занимания.
  • При установяването на подобни признаци, трябва внимателно да поговорите с ученика, да го попитате направо дали някой не го тормози и да му предложите подкрепата си, спазвайки приетите училищни политики.

Събиране на информация за извършители на кибертормоз.

Когато дете или юноша ви сподели, че е жертва на кибертормоз, нещата които задължително трябва да предприемете са следните:
  1. Съветвате го да запази всички записи, съобщения, снимки и пр. с които е тормозен, както и  техните източници – телефонни номера, интернет страници и пр. Ако ученика или вие не знаете как точно да направите това, помолете колега информатик  или друг сведущ да го направи.
  2. Ако детето не е наясно, кой точно е източника на тези съобщения (а това както се видя е в повече от половината случаи),  изпратете официално искане до вашия доставчик на Интернет услуги в училище да блокира (или ако е възможно  да изтрие) страниците с обидно или заплашително съдържание.  Имайте предвид, че почти всички фирми поддържащи социални мрежи, чат-стаи и пр. имат политика веднага да премахват от сървърите си неща с подобно съдържание. По принцип всеки може да инициира това, но вашия доставчик ще се справи най-бързо, а това е и негово задължение.
  3. Ако съобщенията са такива, че могат еднозначно да се определят като заплаха, изнудване, педофилска проява и пр., веднага се свържете с полицията и искайте разследване. Дори и съобщенията да не са от страната, те са задължени да направят това съгласно изискванията на "Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство", на Съвета на Европа. С тази конвенция можете да се запознаете на сайта на Държавната агенция за закрила на детето.) Не забравяйте, че на практика почти всички източници на заплаха в киберпространството могат да бъдат установени.
  4. В момента в който установите насилника следвайте процедурите за справяне, както и при класическия тормоз. Единствената разлика е, че при всички случаи трябва да поискате партньорството и съдействието на родителите на детето насилник, защото те му осигуряват компютъра, достъпа до интернет в къщи, мобилния телефон и пр.


Училищни политики за справяне с кибертормоза

Няма такава училищна политика, която да е насочена само към един вид насилие или тормоз и да е ефективна. Без системен подход и включването на цялото училище, учителите и родителите  и без изграждане на точни правила и спазването им, насилието в училище не може да бъде овладяно. То само ще мутира от една форма към друга. Много изследвания доказват, че неефективно спрения тормоз в училище, най често се пренася в киберпространството. Така насилника става невидим, а на жертвата се отмъщава и за това, че се е оплакала.
Ето защо училищната политика за справяне с кибер тормоза трябва за е част от една цялостна политика за справяне с училищния тормоз, но с известна специфика. Етапите по които следва да се изгражда са следните:
  1. Оценка състоянието на технологичната училищна среда - това включва обезопасеност на компютърните кабинети и правила за използването им, наличие на филтриращ  и проследяващ софтуер, правила за използване на мобилните телефони в училище, отговорници и пр.
  2. Оценка на потребностите  - какво още е необходимо за безопасно използване на технологиите  и интернет средата
  3. Наличие на ефективни програми за справяне с училищния тормоз  - не авторитарни модели за справяне, участие на всички, ефективни интервенции, добро администриране
  4. Ефективност на процедурите и политиките – разследване, регистриране  и мониторинг случаите на  тормоз и  наблюдение на устойчивостта на въздействията.
  5. Обучения и професионално развитие - задължително е да се предвидят съответните обучения за справяне с тормоза, включително и кибертормоза
  6. Обучения за родителите - много е важно да има синхрон с родителите за превенция, регистриране, стратегии за справяне, подаване на сигнали, юридически задължения и защита на права.
  7. Подкрепа от други институции – няма училище, което да може да се справи само с проблемите на насилието. Затова е много важно привличането под различни форми на други образователни институции, на местната власт, медиите, неправителствените организации и пр.

Няма коментари: